петък, 17 май 2013 г.

Някой ми звъни на вратата

Не мислите нали, че цял ден седя  на стола, срещу компа. 
Той па един стол със страх да го гълташ, начи. Дойде ми наследство  Но не някой златен стол на незнаен чичо от Америка.  На големия син, по, по миналата шефка имала големи задни седала. Та стола бил предназначен за казана. 
Не за манджа бе мамуни гладни. В боклука. 
Дойде тва нещо за сядане, разполовено на две части. Не знам, кой  любим меч герой да спомена. Насечен беше.
Седя в ъгъла като комунистически паметник. Щото сега младите, ако ги питаш квой туй електрожен. Или ще гледат превзето и ще се правят на недочули. Или ще те разсеят за да питат Гуглето.
 Замина живо здраво сина в неговата си котура и аз ритам в къщи. Не. Слагам ръце на кръста.
- Тоя стол да стане  за сядане щоооот....
Стана. Ма с малко  кусури. Щото сякаш на него са се връткали животни от цяла зоологическа градина. Не казвам, кои точно  :D.
Има си облегало кат за президент. Ми аз кво съм. 
Върти се. Тва като бързам да дам храна на котката, да не се дотрепя.
Е няма колелета. Ма не смятам да го управлявам из къщи. Не че са високи праговете де. Но ще почна да искам и моторче и ще стане еднааа.
Нисък е бе. Скапала се е мантракуката дето го държи равно с масата.
Иии аз като умна убост почнах да се майсторея. То идеи винаги имам. Но понякога си ги изпълнявам аз, поради липса на работна и налудна ръка.
И най вече, аз съм си метър и педесет и четри. МММ
И ми попитайте ръцете. Или най вече лактите и шварценегрските ми мускули. А китките така извити на полуобръч. Ако имам маникюр в черно. Същинска дракулка на калвиетурата.
Първо му наредих разни остатъци от тикса. Кръгчета бее. Хубаво си тръгнаа. Повдигна сее.
Докато не седна слоница номер две. Три дена
Обърнах го нагоре с петълата и го метнах пак. Разчанчих го на части.
Забравих да кажа, че у килера има всичко. Без електрожен, хилти и ракета. Имахме мини ракета, ма излезе калпава и стои сега за спомен.
Та, кактой стола вирнат. Налузих му едни неща на централната ос. 
Но това трая няколко часа и не е в смисъла на обяснението тука.
Обърна се и хоп. Е ти Олимп.
Само докато не седнеш. Така се клати.  Че мандалото на нужика ряпа да яде.
Люлях се десет деня.
Дигах крак насам. Дигах натам. Като морско вълнение ве. Накрая ти долошава.
Пак го обърнах. Още е жив.
Исухлих му ония неща. Забравих да кажа, че бяха някакви метални. И доколкото разбирам, нещо за водна, тръбна мрежа.
Сега съм пак на старото ниво. Ниско! Сложих си едно одялце. Сгънато на катове. И един малък губер, пак на такива. Опашката ми е подивяла за меко. ( да не е проста)
Долу, горе уйдурдисахме нещата. Но има друг проблем.
Компа. Оня дето не стоя цял ден пред него иска да мре преди мене или преди уреченото време.
Та за компа....
Чакайте, че някой звъни на вратата. Ей сега ще ви разясня.
- Аз съм  адвоката на вуйчо ти от Америка. Майка ти не е била едно дете....

Няма коментари:

Публикуване на коментар