събота, 18 май 2013 г.

Маргарита или течен шоколад

Влизам си аз рано сутринта в банята. Не че съм кирлясала. Но като изброих на пръсти, там е най-приятното място  в цялата къща. 
Не беее. В цялата миризлива на мухъл  панелка. И само там няма зоо партия  като мравки, хлебарки, свекърва, котка и други озъбени за услуги неща.
Щото ако не знаете, аз съм услугващата марионетка. Който свирне и аз трябва да бягам. Или по точно да е направено преди свирката. Ма нинайси, който се има с Румяна за стрелочник.
Тааа влизам си в банята  самотно и юбаво и въобще не ми стига джан, джун в акъля, че може да спре водата.
Тя тука така си спира, избирдян. Ша речеш има телепорт за секундни. Кой ще рече, че може да иска да си слага техника на изпаряване  от тръбовода в тоя ранен час.
Намокрих се отук, отам, щото два и осемдесет  и чтри, не са малка работа. Спрях си чинно, като редник и започнах процедура по омазване  на кожата. Само за някакви осемнайсе и нещо си.
Освен това трябваше да задържа фронта няколко минути. Ей така. Леко лъсната, като турски борец. И лекинко опенена. Все едно съм ползвала някой шампоан на свършване, с вода.
То лятото бива. Да държа фронта и през това време да си гледам хубавата мацуна в огледалото.
Ма зимата фронта има барикада. Не за мен разбира се. За студа.
Почва да ми трака чейнето. И току да падне все едно е протеза. Костите ми се апликират в поза артрит плюс заек, уплашен от лъв. Ма не къв да е. Някъв с бяла, дълга и ледена козина.
Сега е добре. Да си пусна душа, че ми влиза тва нещо в очите.
И хоп водата я грабна Кикито.
Ай сега се събуди халата. 
Както  съм си по тваа, намазаното със зализани косми отвсякъде. Хуквам да си търся телефона. да пусна топчето у ВИК то. Въпреки, че него мерник не го лови.
Излязох като от трамплин и като се хързулнах, право у хола. В басейна.
Ако не знаете, от там ми излизат тия допълнителни кубици вода.
Напрау литнах и без малко да се удавя в някакви си трийсет сантима. Усетих здрава мъжка ръка под кръста.  И докато се осафиреча, най- чудесния мъжки глас рече.
- Маргарита или течен шоколад?
Аз ербаб и куржлия, успях сдъвкайки да отвърна.
- И трите.
Не знам по кво бях загубила ума и дума. Дали по спасителя- сервитьор. Или по новата екстра и ВИК-услуга, към цената.

2 коментара: