Суши от сърдито пиле

Всичко почна с тва. Че Аз. Антиглобалистът, Антидобалистът. Антиспамърът. Антигеймърът.

Играех игра. 

Не чилик, камъчки, футбол. В нета. Ма тайно от вас. И то в плюса, щот не  си пада  селска клюкарка.

Има кой да ме изпорти от ония закръглените там. Ма он си затрая. 

Викам раат, спокойствие. Никой не рита от покани и подигравки. Щот аз все ги удрям игрите с базуката. Особено поканите. О хоп измъдри се нещо.

Айде махайте се маймуни проклети. Няма банана. Демек, няма да джиткам.

И хъката, мъката у Фейса. 

Първия ден печката не ще да грей. Аку ще. Тва компа бе. Стар дирник кат мен не зарежда.

Ма втория ден я учен културист вече. Нищо, че съм селянче от село Атимово.

Та втория,тряснях всички завеси на скайп, майп, Фотошоп, мотошоп и опааа зареди.

И сега е мястото да се рече наименованието на тая игра, кояо успя да привлече тва Анти

Некви Сърдити пилета. Тва го преведе сина. Аз съм голата вода на мокрия керпич на английския. 

Или Angriy Birds.

Едно чаталче, като прашка. Пилето се е въскекерчило там. Опъваш. Оффф, Мериш се в едни зелени прасета, накупчени в разни чркове. Иииииии.

Пилето мина през монитора и кацна  на масата. Спомних си, че махнах всички отметки. На мейл, без унас. На пост. Да си го гледам аз. На... Ма нийде нямаше телепортация.

То ако имаше щях да си напълня хладилника, щото бъкел няма вътре. Празен е като черна дупка. И тъкмо се канех да готвя леща.

Постна. Оная дето остана от Европейските помощи на свекървата и не знаех колко време ще ври.

Котката беше до мен. На стола на малкия. Уж в дълбока дрямка. Но скочи. Настафърчи се срещу него. А аз станах и разгледах стаята за некъв предмет. Да го цапардосам.

Никви защитници на животни нямаше да ме спрат за това пиле.

Голямо, червени и тлъсто.

То  се беше изместило на облегалката на стола и гледаше сърдито.Не знам дали си търсеше четалчето или базата. Но тоя поглед ми е познат. Щот па котката отсреща гледаше така.

Явно и аз съм зяпала така.

- Няма да стане!

Скочих до тавана. Котката беше застанала пред стола и се зъбеше като  сомалийски тигър, не ял три деня.

- Ахам. А мен ме  чакат двама гладни и една свекърва. Себе си не слагам.

- Дамм. Единия яде квото му туриш. Свекървата едва диша. Енчо(малкия) не обича месо. И ти ми казваш, че не слагаш себе си. Тлъсто прасе такова.

Пилето, като чу прасе и се изстреля в коридора без да ни обръща грам внимание. Видя килера отворен а на земята три хлебарки. Не видях как изчезнаха за секунди.

После леко се завъртя и с подскок по теракотата се цопна на мивката в кухнята. Тъкмо си викам сега ми падна близо до печката, и кво да видя. То си клъвка мравки.

Говоря си сама на глас. Още един домашен любимец.

Котката, като чу идеята, че като се разсърди.

- Начик, сега ще деля сърцето  ти с храна. И не мога да я разпердушиня, така ли? И тттт, вместо да го скотавчишшш.....

Пилето се беше промъкнало зад нас и приближаваше стаята на свекървата. И двете с котката онемяхме. Тя, свекървата. Кулинарка номер едно......

- Тая отатъка искала да ме прави на суши за сина си. Щото снахата щяла да гу умори от глад. Де е тая снаха бее. Не можела да направи едно Фрикасе с пиле. Ей сега я мятам на Канарските острови.

А оная ей сега я прайвам на мумия.

Котката ме изпогледа само.

- Аре сега. Да не си го взела на истина, че съм те нарекла, тлъсто прасе..

пп ( мятам) За не знаещите играта. Пилетата се изстрелват със сила според вида си.

И за не вярващите че  почнах  да играя  :D