понеделник, 20 май 2013 г.

Аз съм вашата лична касиерка, без нерви.

Начи, ставам точно в пет по аларма. Инак и с топ не мож ме мръдна с тоя наркотичен коктейл с който съм се нажабуркала.
С него не  чувам бури. Музиката отсреща. Дървата дет секат зимата  по етажите. А за комари могат ме изядат, ич не и бръм и дрън.
Тааа, като ми звънне алармата ставам като замотан заек,  избягал от капан  и бъркам слепешката в гардероба. Оставила съм го отворен, че издава разни звуци от ноевия ковчег. 
Винаги си имам едно наум.Да не е разбутан от някои любопитни животни :D.
Ма в тъмното, кво прайваш, питам? По усет и познаване, уж.
Как ще светна лампиона да събуждам народа. Пардон. Аз съм народа. те са  нещо като изпълняващата власт. Или така си мислят.
Забравих да упомена. Ставам, щото аз съм тука стационара плюс патронаж.
Сутрешен стационар. Обеден вечерен и целодневен. Този последния е за котката. И може да се каже, че е денонощен и за него аларма ми не трябва.
Първо кафе. Ма нали вече упомеах, че микрото дигна петълата и си слагам тенджерка.
С едно око на мигла. С другото на гурел пускам копчето на котлона с червената точка.
Уж бързо загряваш, яяя
- 'Огин пламна в Рила планинаааа'.
Веднага си отворих зъркелите, но ме обгръщаше мъртвешка тишина. Викам си. Я гюлетата са ми в повече таа. А и нали казах, чака ме стационара. Демек сандвичи, кафета, торбички с обяд.
Хем си пия кафето, хем търся торбите и посягам за продукти в хладилника.
- 'Сутрин в седем точно, с чаша горещо кафееее'.
Замръзнах за секунда. Оставих кашкавала и маргарина на плота и излязох на терасата.
Нищо ве. Една гола, самотна и черна нощ. И няколко лаещи кучета.
Почнах да си мисля, че коктейла снощи  е бил двойна доза. Ма сега няма и с кого да се консултирам, нали. 
Бърза помощ я ти оправят изкълчено рамо,  я не. Пък и не смятам да си травматизирам нещо от останалите ми случайни органи  и без да искам  да ги питам. Дали, нещо ми кука. Или нещо ми се подиграва. Не знам?!
Както и да е справих зашеметяващо, въпреки вътрешния ми пълнеж за куку и таман. 
Аз винаги съм си таман. Но куку от време на време и не ми личи. Освен някой...
Оф другия стационар, свекървата.
- Вчера, нещо те разсърдих. Да ма извиняваш! Ма ти ми напомняй ако сгреша нещо!
Ей тука вече ми се спиртоса ряката на съзнанието. Помислих си даже, че още спя. Не знам тва приказка лий. Или след него ще довтаса някое камикадзе да ми изкара нервите, нервичките и нервенцета.. Но си знам.'Мълчанието на агнетата"  е по добро от моя глас на Библия.
Та си излязох в състояние на нирвана. И за  спокойствие се докопах до тенджерката с кафе.
Тя не пропя. Щото вече чаках и 'O sole mio'. Да се допълни антуража, че някой, или нещо, или аз сама със себе си, се бъзикам.
Хъката, нъката, магазина ме чака. Хладилника трябва да се подпълни, Инак утре патронажа ще ми остане с празни торби. Не знам кви ще са реакциите. Но дявола за опашката не дърпам.
Взех количката. Напазарих си. И на касата.
- Добро утро! Как сте със здравето! Аз съм вашата лична касиерка, без нерви.
Тука капака удари земята. Платих ли? Не платих ли? А дали си взе пазарлъка, не знам па хич.
В един момент се намерих  пред огледалото, в къщи. Да се позная поне.
Видях една доста симпатична, ма маймуна.
И друго забравих да кажа.
В гардероба си имам личности.  Всеки път обличам различна. Не личи ли?!  :D
Ма такъв на маймуна нямам. Щото аз не съм, уж.
Въпроса е?
Дали съм се оставила да бъда маймуна!
Дали искам да бъда маймуна!
И дали все пак не съм маймуна и не се кача на най високото дърво и да си хапна най хубавите банани. Аааа.
Пък и все пак не съм си чистила гардероба скоро :D 
За утре не знам. очаквайте, неочакваното!

2 коментара: