Продавам бира и риба

Тва панелката. кой гуй строил не знам, но зад тънката  кат паюжина замазка, не знайти кви чудесии има. Може би, само тези, които са си намислили да разбутат тая паюжина и да я правят дворец, са усещат.  Ма тя предварително сий напукана. От качествени заложби. Чи като разбуташ, глей кви аралъци се отварят. Не ги ли затвориш за ден. Което си е баш чудо. Ще се кьориш кво става из комшиите. Ха ха ха..

Като се примъкнах в тая панелка. Не, че  оная беше нещо по-отрицателно в пейзажа.

Верно. На харно място.  Даскалото до мене. Детска до мене. До задника ми куп магазинечета и превози.

То и тука има вече превози. Но, се води ромска махла. Може да е  началото. Може да е в хайлайфа на белите къщи. Може да е в улицата на сутеньорите ( недоказано на глас).

Ма ромска. Въпреки мойта скромна панелка срещу една голяма къща и неква кола с марка дет не знам.

Аз заради съкровището бе. Една стая в повече.

Та дойдох си тукатъйка. Та да видиш, като задуха западния вятър кво става. Ние сме изток-запад. Пътеките тогава се вдигаха, двайсе сантима във въздуха, при течение. Сиа няма такива примадони кат постелки.

Ще рече. Опаковах се с изолация и си имам пвц дограма отвсякъде. Дори и външната врата.

Не ми вее. Не ми духа.

Маааа. Едно време, като се ливне западния дъжд отсрещааааа и хоппп....

Та преди малко затъмня. Аз не обърнах внимание много, много. Но забелязах по едно време, че котката се шмугва в гардероба. Нещо ме разтърси да си дигна финия задник от стола пред компа и да видя кво ставааа.

Влизам в хола и ......

Тва беше. Някъде по трегера тече. Винаги при насрещен дъжд, водата влиза в горния комшия. После влиза в аралъците и хооп в моя хол. Почти по цели трегер. Тва са три метъра и петдесет сантиметъра ширина.

Легени. Гванаки. Парцали по целия перваз направени на фитилчета за текат в съответните съдове. И аз, с навити крачоли. Кат рибарин.

Та влизам в хола и таман е започнало  да тече. Ма не вода. А бира.

Комшията изтърва. Той е някъде дежурен ха ха ха..

Ма ей тъка на големи чучурки си тече бирата. Като малки водопадчета.

Аз докато се гъзурча да сложа там печатки и фитили. бБира, бира. Ма няма да оди из къщята яя.

Та гъзурча се и туп нещо ме цапна по кратуната. Погледнах нагоре и онемях, като риба.

Щото трегера се ронеше и от него подскачаха риби. Там  работата, че язе те такова животно за ядене неща. Ма и на сън.

А тука се скупчиха килограми с най- различна риба. И то   не във вода. А в бира.

Сега остана от някой аралък да дойде и сервитьорка униформа.

Ма не знаете ли? Мойта свекърва, най-обича риба. И бира си пийва.

Айде тука включвам и мъжете.

Продавам я веее. Продавам бира и риба.

Що не потекоха банани, аааа!