петък, 31 май 2013 г.

Овехтяла обич

Питаш ме дали ще заобичам, пак!
А, животът ми.
Почти е казал трак.
Изминали са толкова пътеки.
По обичи си някакви.
О о о, не с всеки.
Това сърце сей тръскало.
До вце'пен.
Ней било като бавна.
Или приспивана песен.
Без ризница, само  най- лудешки.
Обичите били, к'ви?!
Човешки.
Значи!
Днеска, има.
Утре може и да няма.
Ний  човеците.
Трудничко, броим до двама!
Почваме, от две големи грешки.
( АЗ-ТИ)
Това са наще, обичи човешки.
Питаш ме дали ще заобичам, пак?
Аззз, обичам!.
Но е късно, трудно и излишно.
Вече да наричам.
От страх.
Ще бъда разпиляна.
От две големи.
На една прекрасна.
Но, измяна.
Пък и кой ли ще поиска да се кичи.
Овехтяла обич.
На кого ли, ще прилича.

Няма коментари:

Публикуване на коментар