четвъртък, 30 май 2013 г.

До мене куче ми говори

В къщи, аз съм доставчик номер едно.
Кеф ти  зарзавати, месо, млекообразни значими съзидания.  Хляба и кафето не го слагам. Закон си е! Понякога ме изнудват да мъкна и бира. Ма аз им взимам лихва. Пътни ве :D.
Пък и финансирането е от тях. Харчелъка. 
Не беее. Доставките от мен.
Пък и те не разбират  даже и от маслини. Чудят се кви бяха. С костилки или без. Иии
Не само това. като бивш касапин :D, не бих дала месото в други ръце. Ще дойде с някой друг  цвят и мирис, ра'бираш ли.
Та снощи. Не в това, не в онова време си замъкнах дирника на магазин. Ма точно. Малкия се връщаше от работа и го хванах за магаре. Да чака там отпред. То щот отивам за един прах за пранеее. Па се връщам с продукти за цяла седмица.
Вървя си аз по пътя в дясно. Щот вляво може да мине някой на десет салати. Мятам си еко торбите  в ръка кат десет годишно момиче. И почвам, като винаги да си мисля мойте си не-бесни, свестни, колосани, халосани и други свери на под съзнанието., Да разбутвам. Когато съм извън дуварите.
Изведнъж край мен заприпка нещо и чувам глас.
Обръщам се.
Кокорча се. 
Помайвам се.
Бъркам си в ухото. 
С другата си търкам очите.
До мене куче ми говори. 
Едно, ей такова дребничко, кафефичко. Че даже и маркирано от общината за кастрация.
Аз съм културен човек. Първо изслушвам, после вземам думата.Па макар било то и куче.
- За кокали ли отиваш, ммм. Щото вие само за кокал си мислите. А уж кокала бил за кучетата. 
Ма много сте прости бее. Така и не разбрахте, че кокала си е гол кокал. По него няма месо. Кой ви е промил мозъка та да искате все да хванете тоя кокал и да го глозгате, не знам.
Че даже и в сейф го държите. Ма вие си мислите така. Там в сейфовете съблечени до дъно кокали няма. Само тлъсти, вратни пържоли. И майй, не са за всички.
Вие нямате нюх за храна просто. Зъбите ви опадват, ма кокал глозгате. Щото някой ви е казал.
Кокала е важно нещо е тва кокала!
Не е!
Задали ли сте си някога въпроса, аджаба. Какво е имало върху тези кокали, преди?! И що  на някои има кокалии.  На други, чисто месце. И на тва отгоре ви казват, да държите кокала  с двете ръце и да не го пускате. Поне докато сте живи.
 После няма да се различава от вас.
Дръжки!
Даже аз съм по добре. На мен си хвърляте останалото месо и наистина на вас ви остава един гол кокал.
Не можах да взема думата, щото си я глътнах. Аз дето никога не съм мълчала. Онемях пред едно куче.

Няма коментари:

Публикуване на коментар