До мене куче ми говори

В къщи, аз съм доставчик номер едно.

Кеф ти  зарзавати, месо, млекообразни значими съзидания.  Хляба и кафето не го слагам. Закон си е! Понякога ме изнудват да мъкна и бира. Ма аз им взимам лихва. Пътни ве :D.

Пък и финансирането е от тях. Харчелъка. 

Не беее. Доставките от мен.

Пък и те не разбират  даже и от маслини. Чудят се кви бяха. С костилки или без. Иии

Не само това. като бивш касапин :D, не бих дала месото в други ръце. Ще дойде с някой друг  цвят и мирис, ра'бираш ли.

Та снощи. Не в това, не в онова време си замъкнах дирника на магазин. Ма точно. Малкия се връщаше от работа и го хванах за магаре. Да чака там отпред. То щот отивам за един прах за пранеее. Па се връщам с продукти за цяла седмица.

Вървя си аз по пътя в дясно. Щот вляво може да мине някой на десет салати. Мятам си еко торбите  в ръка кат десет годишно момиче. И почвам, като винаги да си мисля мойте си не-бесни, свестни, колосани, халосани и други свери на под съзнанието., Да разбутвам. Когато съм извън дуварите.

Изведнъж край мен заприпка нещо и чувам глас.

Обръщам се.

Кокорча се. 

Помайвам се.

Бъркам си в ухото. 

С другата си търкам очите.

До мене куче ми говори. 

Едно, ей такова дребничко, кафефичко. Че даже и маркирано от общината за кастрация.

Аз съм културен човек. Първо изслушвам, после вземам думата.Па макар било то и куче.

- За кокали ли отиваш, ммм. Щото вие само за кокал си мислите. А уж кокала бил за кучетата. 

Ма много сте прости бее. Така и не разбрахте, че кокала си е гол кокал. По него няма месо. Кой ви е промил мозъка та да искате все да хванете тоя кокал и да го глозгате, не знам.

Че даже и в сейф го държите. Ма вие си мислите така. Там в сейфовете съблечени до дъно кокали няма. Само тлъсти, вратни пържоли. И майй, не са за всички.

Вие нямате нюх за храна просто. Зъбите ви опадват, ма кокал глозгате. Щото някой ви е казал.

Кокала е важно нещо е тва кокала!

Не е!

Задали ли сте си някога въпроса, аджаба. Какво е имало върху тези кокали, преди?! И що  на някои има кокалии.  На други, чисто месце. И на тва отгоре ви казват, да държите кокала  с двете ръце и да не го пускате. Поне докато сте живи.

 После няма да се различава от вас.

Дръжки!

Даже аз съм по добре. На мен си хвърляте останалото месо и наистина на вас ви остава един гол кокал.

Не можах да взема думата, щото си я глътнах. Аз дето никога не съм мълчала. Онемях пред едно куче.