четвъртък, 13 юни 2013 г.

Ела навън

Избродирах
Миговете забранени.
В самотата.
За да замълчи.
Светулки
Светнаха  в стената.
На душата.
Тя скъса си веригата.
Лекичко кръжи.
Врата хлопна.
С ехото.
На уплашените думи.
Всичко легна.
Бомбардировка
За следваш черен миг.
Но влезе следващият час.
За път.
И тихо  ми пошепна.
- Ела навън.
На себе си, обръщай гръб!


Няма коментари:

Публикуване на коментар