И лекарите, какво внимание ми обръщат

Знам, откъде започна всичко.

Кълна се, вече няма да правя такива глупости.

Не съм се клела за родината. Явно е. Защото съм жена и не бях в казарма. Е тя па си е голяма глупост. 

Не съм се клела, когато сключвах брак. Само подписах. За бумага.

Не съм се клела във вечна любов. Защото това е на токачката перушината.

А на приятел няма нужда се кълна.

Сега ще го направя!

Няма да ходя на маникюр и педикюр. Впрочем, посещавам ме у дома.

Няма да сядам на специалния стол за масаж. Дано се схвана. За добро.

Няма да спа на водното си легло в трета спална, на петия етаж, в шестата си къща.

Там няма да има никакви райграси, рози, петунии, маргарити, карамфили и далии.

И ни една котка.

Даже и хамак няма да има край басейна. Ще накарам да го източат. До дъно. Да се пукне дано.

Ще ходя в пещера. Та да нямам слугиня, която да ми носи кафето в леглото.

Няма да ходя в мола  с петстотин лева джобни. Ще ги резна на сто и петдесет.

Какви са тия тоалети.

То не беше "Гучи". То не беше"Армани".

За  един такъв тоалет, ще си напълня гардероба с парцалки от български дизайнери.

То какъв ти гардероб. Две стаи. И трета се пълни.

Омръзна ми да се храня сама в ресторант.

Даже този сладолед за трийсе лева ми е втръснал. Мии.  Като няма една дума  на кого да хвърлиш. Бе пачка.

Те си говорят.

Но, никой не ме обиждаа.

Никой не  показва, скъсания подгъв на роклята. Имам такъв. И аз съм човек.

Никой не прави забележка, за лошия ми правоговор. Даже ме имитират.

И винаги са съгласни с мен.

Все. Да. Добре. Така. Ма това е навсякъде.

Където и да вляза, ме гледат, като дресирани кучета. 

Искам малко спор. Малко адреналин. Знам, че аз ще победя!

И не хапя.

Само зверовете хапят.

Аз, затова ще отида на сафари. Не знам, кой, кого ще изяде.

Нали това казвам.

Знам от къде започна всичко.

От Канарите.

Няма вече да ходя на Канарите. Кълна се!

Сафари!

Никакъв пясък. 

Никакви миди.

Никакво море и лодки.

И никакви палми с кокоси.  Банани може. Казах кокосови орехи.

Отидох аз на "Канарските острови". Като бял човек, да се попека. И си викам. За по автентично. Да си легна под една палма. Като съм се унесла. Че, като паднал оня ти ми кокос. Свестих се някаква в болница.

Каква болницааа! И лекарите, какво внимание ми обръщат.

Нооо, Все пак. Ще ходя на сафари, Имам цицина колкото кокос. И мозъка вече не ми е останал в главата :D