вторник, 4 юни 2013 г.

И к'вото ще да става

Е, баси!  Заковала съм ги тия сеймсе кила и не мърдат веее. Викам, покрай диетата за опъпчасването, малко ще  падне. Ма ццц. Уж помагаме.
Кви мъки е за мен да се укарвам в диета. Аззз.
Да се изтезвам с тежки видове коремни преси, за да надвия химията, кято цари в мен.
Няма братче.
Ем съм мечка . Ем съм крастава жаба,. 
То не бяя сланни. То не бе чудо. Чак на гърба. Алергиите не ми дават да ям. Да пипам. Да излизам. Да се обличам. Да дишам.. Да се нервя.
Ма се нервя. И гълтам банбонки. И съм слон. Въпреки някои критични мерки в храната. и други, в извивки на тяллото. Та чак се бях осакатила и одих на лекар.
Никога не съм била 70 кила. Дори преди да стана майка.
Не знам вече от де ще ми дойде.
Затова днес като излязох( по работа) се натъпках. Наистина кат прасе.Ядох пастичка. И си купих  дъвчещи бонбони.

Не като моите. Сега ги ям. И к'вото ще да става!
Бясна съм вече!

Няма коментари:

Публикуване на коментар