сряда, 5 юни 2013 г.

Ваше величество

Сиа е сезона на сеенето, начи. Аз по кръв съм си земеделeц. По слюнка съм ламя. А по уста, таквиз редове ще ти наредя, че чак на  кратуната ти ще наникне нещо. 
Въпроса в е семето. Не мъжкото. Тооо. Де фаща, де не. Някои има по едно. А други по десет.
И кво  слагат в тая уста ич биля не знам. Устай, че мой са голи. Ма може и да мязат на маймунчета.
Че кое по- напред ще вапсаш  да го вкараш у реда на нещата бре. 
И после. Няма да търсят семетоо. Ми майката дето го стискала тва семе. И после гуй изпуснала.
По баира.
Та семената са начален стадий на, мноого неща. То затова и пазаря е пълен с толкова семена, Та да се чудиш. Дали няма домати на манджа . Или па пиперя не се продава да никне напрауу на лютеница. 
Глеам и краставици. Няколко вида. Ма дали са прави по стандарт На нито едно не пише.
Е гати измодрените тиквички. Докат свариш да засееш, те на сергията. Вече няколко години, има два, три вида. Не знам дали догодина няма да започнат да никнат изпържени. И кръстоска с малко чесън. Фъргаш млякото и млещиш. 
Морковите вече не са само "оранжево небето". Така, че онова там дето го разправят, бе. Който се тъпче с моркови за некви витамини, получава тяхната сянка. ЦЦЦЦ.
Има и чисто бели. Яжте зайци.
И китките не са останали назад, глеам. Селските двуцветни петунии, ряпа да ядат. Сега тука са многоцветни. И всеки сякаш е напръскан с четка за боядисване. Така е на пакетчето със семе, де. Но има кръстоски в жив вид.
Глътнах си езика. И да не ставам идиот да питам. Дал няма някоя китка, която цъфти с левчета. Не предирам, де. Може и по два да са.
По скоро, Някое храстче, с готови свински, вратни пържоли. Аре стига  с тия треваляци. Дан ви мязам на коза, или овца.
Нещо зверско има в мен. И не ми трябва зелено да го ям.  Или да се крия зад него.
Сал за красота.
Но я си нямам градина. Само две тераски. Трудно се прекопават с мотика или права лопата. С кирка става. Нооо, комшиите ще имат претенции. За етажна собственост.
И докато се философирах. Продавачката се приближи. Тва и работата. 
Да продаде, квотой да е семе. И да спечели за два хляба.
Па кво ще да никне!
- Госопожо, гледам цветята гледате. Да помогна с нещо?
( бря, че култура)
Харесахте ли си нещо? 
Имаме нов вид калдаръмчета. Многоцветни. Китести разбира се.
Имаме и теменужки в зелено, жълто и лилаво. А маргаритките тази година са червени. Имам и нов трендафил. Черен, Не като на снимка боядисан. Чисто черен.
Има и грудки на лалета. Само, че те са с цвят на вода.
А грудки на гладиоли? Такива не сте виждали!
Имаме и ново цвете. Може да си направите разсад от семето. И после   растенията са толкова много, че няма да знаете какво да ги правите.
Тва последното ме заинтригува. 
Пък и нещо трябва да купя все пак. Инак кво прайва жената.
Хвърлих ги в сандъка. Поникна. Натургах де мога. И останалото в казана. Ма наистина мноооого.
Пораснаха едни красиви, малки, закръглени храстчета. Мини. Не придирчиви. Запълниха пространство.
И семето. Само два лева и петдесет стотинкиии.
Ставам един ден. На всяко нацъфкали малки, дребни цветчета. И аз като (не) нормален човек, да помириша.
- Ваше величество! Заспали сте на трона. Бихте ли се преместили в десетата дневна да ви направя масаж. Вече сте схваната.

Няма коментари:

Публикуване на коментар