четвъртък, 6 юни 2013 г.

Някой ден ще спра

Дали пък, някога ще се сгоди.
Времето с мойте стъпки.
Сега, не знам
Пъпля ли?
То дали лети?
Огледалото ме лъже.
С този призрак оцелял.
Тук, там побелял.
Косите си не бройкам.
Доста, мигове изтрити.
А времето.
Не иска да се жени.
За да имат миговете.
Новички премени.
Само някои.
Да ми даде един.
Ноо, то не слага пръстен.
Дори за някой.
Там, неповторим.
Изпратих му покана.
С времето не може.
Със закана.
Понякога предлага ти измяна.
Защото е подписано с Румяна.
И няма. кой да вземе мойто време.
А то не дреме.
Лети напред.
Аз трябва да съм в крачка.
Без настрани с никаква закачка.
Времето е непогрешимо.
Но човека не.
То си извървява.
А аз човекът.
Накрая, ще стигна до колене.
И само, някой ден ще спра.
Когато, като всички.
Си легна за последно.
В майката Земя.

Няма коментари:

Публикуване на коментар