Истинско легло

Защо избягахте, горещи песъчинки.
И тръгнахте в дълбокото море.
Каква любов в студа ви  запокити.
И давате живота си на две.

Сега, и слънце няма да ви гали.
И няма да ви милват с ръка.
Железни котви, връз вас ще се  стоварят.
Ще ви натъпчат, малките крака.

А, може би, брегът ви е омръзнал.
И мислите,'-не съм си в моя дом'.
Да се загубите, някъде в пара.
Да легнете в истинско легло.