четвъртък, 27 юни 2013 г.

Кундурдисване

Какво нещо сме ний жените беее. Ако можем, ще застелим, запълним, курдисаме  де що има пространство в къщи
Обаче на мен кича изобщеее ни мий по сърце. Да има как да измахам и това което ее. Но  ще остана сал със себе си. Иии мамата си трака.
Едно време кви пари се тръшкаа за мокетии. Ма на шарки. На розички. Е  син, лилав. И къв ти дойде у фантазията. Тоо и сега има. Но намаля търсенето. Щото малко се разчисти разума. 
Като моя :D
Да не говорим за малко по-раншния период. Не в маймунския. Оня с чеиза. 
То килими. Пътеки. Покривчици. Кувьорчета. Каренца. Възглавки.(и сега има таквиз ;) )
И ела глей кво става на пролет. 
Фъргаш камарата пред блокааа. Опъваш маркучааа. И прайш сиирии.
Ма пози. На колене. На лакти. На челна стойка, може. И накрая, айде нагореее.
Три деня се съхне на партиди.
И непременно по десет юргана в  къща. Вадиш. Печеш. Не у фурната. На слънце. Нафталирваш  са заедно с тях. И пак си пълниш мебелата .
Аззз. Въпреки набученото мърморене. Малко, по малко изхвърлях всичко.
Не спим на земята, деее.
Пък цената на водата, нещоооо.
Та някъде преди пет години. Изтеглих заем. Ма пратих свекървата на круиз на селооо. 
Та тогава изхвърлих почти всичко.  Останаха една библиотека и два гардероба.
Креватите се смениха с модерни(старите бяха счупени). Заради дамаските.  Не постилам . Ни одялца. Ни покрвичици.
Свекървата не си хареса кревата.  Ма хич. Бял. С ракла. Две чекмеджета.
Не хареса, че нямало килими. Навсякъде  е с ламинат и теракота.
Нещо не ми стигнаха парите за нови завеси. Но май няма да сложа парцалаци и ще остана на металните, вътрешни щори.
Сега не ползвам, почти новата си прахосмукачка. Една влажна метла. Ей такваз. Пластмасова и с дръжка. Да не се прекъсам :D
Като грабна парцала за миене. Петнайсе минути.
Някой  път, като се гоним с котката. Ще си закачим по едни парцал. И къщата ще стане огледало.
Имам един кьорав килим под задника си само. Не бее. Под столааа. Колеленцата на стола да не драскат ламината.
Нямам никакво пролетно почистване. Тука всеки ден се чисти. Почти :)
А аа и юргани нямам. Нищо вълнено. Щото тез молци се климатизираха и нафталина си го рупат за десерт.
Беее. Свекървата казва.
-Все едно се намирам в болница.
И аз съм, една слушлива снахааааа. Ум да ти зайде, ха ха ха.

Да вметна. Освен, че нямам натурии. Имам изолация. Имам и мухъл. Той па чака и вътрешна изолация. Тя па чака, вече сина. 
Имам ПВЦ, навсякъде. Зимата не ми духа. Лятото е малкоо. по-поносимо.
Не слагам мравките и хлебарките. Позачезнаха малко. Става с борба :D

Няма коментари:

Публикуване на коментар