понеделник, 3 юни 2013 г.

Подарявам жълтъци

Едно време.( тва за малдите). Развалиха текезесетата. Развалиха се и землищата в тези текезесета. Да обяснЪ,( пак за младите).
Текезесе. Общност в която има земя и животни в които работят работници и на тях им се плащат заплати. Тогаз са се наричали държавни, Уж.
Сега ги раздържавиха. А сградите от бившите текезесета се  бомбадираа с крака и ръце за у къщи.
Раздадоха са земи и животни. И некви дялове капитали. Та и аз. Нал имах мама и тате.
Най-вече тате. Дългогодишен овчар. Аз калфа. По скоро аз овчар. Него го няма.
И сега ми се полагало. 
Не сега.Ппреди  двайсетина години.
Викам никва земеделска кооперация. От врат та на шия.
Квото ми дадат, мое си е.  
Щото и за това се и скачаше, яя. Да правиш квото си искаш.
Е тухли и керемиди не ходих да си взема от сградите. Нямам кво да ги правъ. Ако бях на село. Я някой обор. Я дувар да не ми виждат голените домати и пиперки да не фащат уроки. Пък и нужник трябва. И дойде модата на банята. Стига с тва корито, като бебета.
Достатъчно съм си взимала кайсии, люцерна  и царевица за зайците от текеесетооо. Когато бях малка. Много слушах, затова :D.
Та ходих да си взема полагаемото.
Мой си представите, Един декар и седемстотин със синора. Ма на, радвах се. 
Мое си е.
И кво да правя с тва малко кюшее.  Та глеам бащата си пази плуга. Плуг бее. 
С него си ореше градинат,а лозето и квот дойде. С коня от текезесето..
Аз нямах впрегателно животно. 
Начи остава права лопата. е гати къча. Тва небутнато, от майкинта си място като стомана.
Ма мойто си е, аааа.
Аз съм работен човек. Та няма да ми се опре.. Почнах..
Ей, нямаше свършване. Кат магистралите на Бойко  и депутатските кюфтета.
Единия декар, минаа. Ма на седемстотинте.Крачолите се качиха до бедрата. Потника до сутиена. Те бабите не виждат тука. А дядовците и да виждат, все тая :D.
И таман вече ще свършвам и ще се тръшкам на синора..... Лопатата опря на твърдо. Край, викам си. Тука ще е имало масов гроб. Мястото никога не е било каменисто. Инак е на баир. Ма го изследваха и има малък  язовир долу.
Лично като малка видях пробите.
Трябва да се махне тва нещо. Нал ще си сея нивичката. Всеки сий грабнал тая нивичка като хляб под мишница. Що дан ни съм и аз бе.
Моя си е!
Затиснах с лопатата и тя като рикошира и аз хоп на земята. Кога съм се събудила не знам.
Явно ме е цапардосала по простата кратуна. А тя спря да мисли, като се изправи.
Около мен разпръснати жълтици и  парченца от глинено гърне.
Обаче!
Най отгорее. На съвсем обикновен лист пиеше.
- Ако похарчиш и една жълтица, за квото и да е било. Ще хванеш Черна чума, Птичи грип и Спин. 
Глей ти коя болест, кога била открита. Айде бе?!
Та подарявам жълтици. Който може  да махне прокълнатото. Негови са!

4 коментара:

  1. Ама сега жълтЪци или жълтИци? Хептен се объркаф:) Ама и от двете искам, майната му на проклятието:)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Я бее Аку фаниш спин ауууууу Жълтъци по добре барем едни цалуфки ша забъркаш :)

      Изтриване
  2. Целувките от белтъци се правят, не от жълтъци. Или от млади левенти, по без потник. Ехеее, ако можех да ти кача една снимка, щеше да видиш ти кой прави целувките.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Такива сбЪркани яйца на стара пъргия не ги разправяй.
      И потниците също. :D
      Солени снимки само за подпалки, ра'бираш ли!

      Изтриване