Христо Ботев

Не,  че нямам страх.

Но ще те спасявам.
Днес!
Ех, Родино мила!
Живота си бих дал.
Да вида.
Колко, свободни синове си народила.
Колко, дъщери си пеят без вериги.
Я ке ги потрошим' с крак!
У множеството врагове.
Не съм юnак!
Имам си таквоз сърце.
На свобода'!
И истинско лице.
И една безкористна любов.
Ке умра, аз теб Родино!
Без да нямам дом.
Без никакви пари.
Без сянка на жена.
Дори без благослов.
Ке оживевам десет пъти.
Че да вида.
Да си свободна!.
И още десет, за битка съм готов!
Родино мила.....

пп Стихът ( така да се каже). И колажа до него са лични! Подлежат, както винаги на правилата ей там горе в лентата!