неделя, 9 юни 2013 г.

Я сядай да ми преинсталираш компа

Реших  да чистя килеря, м  м'у стара. То на коя камила гърбица и се пада. 
Ма да кажа. Още като влезнахме преобразувахме тука зарзавата  с пространството.
Архитекта не е бил в себе си сигур, да знайти. Тва нужник до кухнята е като да си ядеш, квото  изхождаш. Барабар с миризмата. Ми който готви? 
Да ляга ли? Да пада лиии. 
Пет сантима, врата до врата.
После. Бе таранколуу. Аз като са изчапуркам с топла водаа и кат са джасна в кухнята да мра от студ ли?! Де са тръбите за топла вода от бойлера?
Правят захождение в банята в кръг и само там.
Таа географското положение се размести.
Аа а а. И два водомера, моля ти се. Колко арча да си мия киртааа. И колко за готвенето. 
Щяхте да познаете, колко готвя ха ха ха.
Всичко си дойде така.
До пътната врата, нужника. Тва беше метър на метър килер.
До кухнята омразният нужник, стана баня.
А голямата баня, стана килер.
Бойлера се турна в нужника до вратата. С един водомер. Захранва де що има мазно и кирлясало.
Ма сега ще говорим за тоя голям килер.
На кой , какво не му е нужно за в момента. Или не се побира в стаята. Най-горе. На моето прословуто таванче. Няколко ката бурканя.  Два рафтаа за ракиено време.  Два рафтаа, инструменти и тям подобни. Два рафта, обувки. В коридора има само шкаф за патъци.
Един  рафт - храна-резерва (пакетирана,бутилирана), хартия, котешки неща. Един рафт - фритюрника и резерва зеленчук.
Най долу. Пералня. Стара за варене на буркани. Вдясно-долу. 8- десет литрови бутилки с вода.
До тях- тва за мръсни дрехи.
И на излизане.
Вляво мушната стълба. За ниски като мен. В дясно е закачката за дрехи.
И всичката тая натурия, никога не стои на едно място, като паметник. Някои народи, имат едни ей такива навици. Като вземат нещо. Да го сложат на съвсем друго място.
Все пак нещата, не са огромни и слонски. Ако не е сложено малко поне в ред. Айде да не е в казарма. Става м'а си джаса. И както казах. Аз съм камилата на нещатаа.
Влизам и започвам, от най-горе. Възкекерчена като коза на гло,г върху стълбата. С първият си поглед мяркам една бутилка..
АЗ, бутилките съм ги хвърлила преди балдъра. Боже опази. Пет, шест години подред по сто и десет бутилки-бирени, смляно домати. Сякаш ще храним целия, китайски народ.
Та бутилка. Някаква, такваз особена.  Няма начин да седи на моя таван
Попих е с ръце и тъкмо да я джасна в чувала. 
ХооооооП. От нея излез дух.
- Аз изпълнявам желания. Ноооо. аз ги измислям :D. Не хапят, де. И само едно, шото е криза. Станахте много желаещи за желание. И тая бутилка, та не се счупи, най вече. А моя списък си големичък.
За теб съм приготвил мъжки харем. К'во ще ги правиш не знам.
Айце чаоооо.
- Слушайте внимателно. Няма да повтаргам!
Един да отива  на магазина.
Един да се хваща  с санитарията. 
Ти с прозорците. И отвънка. Да не забравиш. 
Тиии, махни всички паюжини. И в килера.
Ей ти. Да измиеш ламината. Ма изчакай за препарат.
Русичкия. да наготвиш. Пържола с гъби. Айде без супа. Ма искам торта-парфе.
Ти па в ъгъла. Кво се криеш бее. Я сядай да ми преинсталираш компа. И внимавай. Ако ми зачезне нещо. После не знам, на теб кво ще ти зачезне.

Няма коментари:

Публикуване на коментар