сряда, 19 юни 2013 г.

Златните яйца

Седя си аз пред къщичката с градинка.
На село, забележете.......
Нахранила съм двете прасета. Зайците. Магарето. 
Без магаре не може. Как ще си открадна от приватизираната гора на  бай ти Гълю. Който е дошъл от майкинта си. И рекъл, че тая гора е била на пра, пра дядооо муууу.
Кокошките. Патките. Пуйките. Токачките. И и и, овцетеее.
Без вълна накъде.  Тва юргани, чорапи, хванели.
Кво знаят гражданите, да питам аз тукатъйка???
Ходят с едни изрязани чорапи. Също такива цицници, А за гащи даже не им останало и плат.
Айде и ние не сме изостанали. Под тия дънки. Не носим фусти, деее.
Та под тия дънки, кви тантели имааа. Ма кой посмява без разрешение да побара :D
Туй да не тий общото осеменяване  в текезесето, едно време.
Без малко да забравя петте котки и петте кучета. Щото тука има мноо плъхоци. И вечер влизат из дворовете гостииии :D
Та в този ред на мисли и щастливо бленуванеее....
- Како!Дай нещу,  на т'ва бедну дите. Аку нямаш пари. Пуне едно яйце. Можиии старууу и жълтуу.
Вдигам пет редовия си на щастливи пандели поглед , да видя кой е този някак познат глаааас.
Я.Същотооо. Дето просеше в града. Ние селяните, ходим и там.  Да обменяме опит в културата :D.
Нали сме сестри и братя по рождение, яяя.
Лекоо, хвърлих камък на Шаро. Той па се беше улисал да зяпа пеперуди. Страшилището му със страшилище. Щото денем по принцип си е едно бебе.
Само, че като ми видя  погледа. Та като скочи. Каката, батето изчезнаха за секунди.
А аз се люснах пак в люлеещия си стол.
Виж това забравих да кажа. Имам си люлеещ стол, под една беседка с трендафили.
Зеленчука няма да описвам, че ще стане дълга и широка.  Особено, как краставицата мяза на товааа. А доматитеее. Ония, леко продълговатиии. Мязат на оновааа.
И пак в друг ред на мисли.....
- Яйчарааа. Яйчараааа. Изкупвам яйца. Нови стари. И даже миналогодишни.
Я го огледах готскии
- Ей чичка. я си дай документа бее. Щото, яйчар без документ имаше само през комунизма. 
Пък аз яйца за даване. продаване, пипане, взимане....
И изобщо  кокошките ми са домашни любимци. Правя ги щастливи, като не им взима яйцата. Чакам да ми ги дадат. 
Айде, че другото куче Боби ти се хили до  вратника. Пък и до мен имам и пушка.
Още не бях скопосала с тоя и кмета ми се зададе насреща. Не той самия.
Пеша не ходи и до нужника. С новата си кола, която кара бавно. да не се опраши. После праща жена се чак до дерето да я мие. Да не хаби вода. Скаран   с  ВИК.  
ТОЙ, не трябвало да плаща вода. Нал е кмет. Ма на ВИК не и дреме. Да не е министъра наааа...
-  Идваме с ветеринара да имунизираме кокошките. Задължително е. За птичи грип.
- Кметеееее! Аз кога съм имунизирала всичко живо тук, ти беше с комшийката Жана на " Слънчев бряг". Ако те чаках, всичко тука да беше у животинския ад. И ние барабар с тях, заразениии. Ей ти кетапа.
Ииии, да питам. Що само кокошкитеее???
Кмета беше зачезнал яко дим. Аз задъхана, тъкмо завих на триста и шейсе градуса да търся хладилника. От толкова обяснения ми пресъхнаха малките жилки, на деветия ъгъл, на тънкото черво в петия му метър.
С милиметъра на петнайстия  процент от погледа си, мернах неква жена. С тави. Знаееете, калайджии,
Само ,докато ми каже думата яйцаа. Не чух даже и какви тави предлага. Извадих патлака, който беше на кръста ми отзад.
Нооооо, замръзнах. Патлака падна на земята. И как не  се зарови от рикошета не знам.
Пред оградата спряха три черни коли. Слязоха някакви с костюми. Същинска "Матрица".
Въобще не ми дадоха обяснение. 
Ма те изобщо не ме видяха, бее. Насочиха се към курника ми. Боби, Шаро, Мичо, Качак и Стойчо- кучетата, бяха залегнали, като арестанти при акция " Чернилка  в кокошарник".
А в самия кокошарник врява до Бога. Все пак надникнах отстрани, дее. Мойте са си.
Всички костюмари седяха в старни и се оглеждаха, сякаш Щатите ще пращат контра акция. Един вдигаше всяка кокоша и пускаше. И тооо. С рикошет.
Петлите. Два доста яднии. Скачаха. Не като кучетата де. И тояя така беше одрааан Ма продължаваше да вдига и гледа задниците на кокошките и да опипва гнездата.
Накрая, както бяха дошли. така си и отидоха. Изневиделица.
Аз си взех дълбоко въздух, иииии...
- Комшийкеее. Като се изредиха всички да гледат златните яйца. Най сетне ще мога ли да ги видя и аз.
Аз само изправих кръвнишко-коледно-прасешки поглед. И нея вече я нямаше.

Няма коментари:

Публикуване на коментар