Златните яйца

Седя си аз пред къщичката с градинка.

На село, забележете.......

Нахранила съм двете прасета. Зайците. Магарето. 

Без магаре не може. Как ще си открадна от приватизираната гора на  бай ти Гълю. Който е дошъл от майкинта си. И рекъл, че тая гора е била на пра, пра дядооо муууу.

Кокошките. Патките. Пуйките. Токачките. И и и, овцетеее.

Без вълна накъде.  Тва юргани, чорапи, хванели.

Кво знаят гражданите, да питам аз тукатъйка???

Ходят с едни изрязани чорапи. Също такива цицници, А за гащи даже не им останало и плат.

Айде и ние не сме изостанали. Под тия дънки. Не носим фусти, деее.

Та под тия дънки, кви тантели имааа. Ма кой посмява без разрешение да побара :D

Туй да не тий общото осеменяване  в текезесето, едно време.

Без малко да забравя петте котки и петте кучета. Щото тука има мноо плъхоци. И вечер влизат из дворовете гостииии :D

Та в този ред на мисли и щастливо бленуванеее....

- Како!Дай нещу,  на т'ва бедну дите. Аку нямаш пари. Пуне едно яйце. Можиии старууу и жълтуу.

Вдигам пет редовия си на щастливи пандели поглед , да видя кой е този някак познат глаааас.

Я.Същотооо. Дето просеше в града. Ние селяните, ходим и там.  Да обменяме опит в културата :D.

Нали сме сестри и братя по рождение, яяя.

Лекоо, хвърлих камък на Шаро. Той па се беше улисал да зяпа пеперуди. Страшилището му със страшилище. Щото денем по принцип си е едно бебе.

Само, че като ми видя  погледа. Та като скочи. Каката, батето изчезнаха за секунди.

А аз се люснах пак в люлеещия си стол.

Виж това забравих да кажа. Имам си люлеещ стол, под една беседка с трендафили.

Зеленчука няма да описвам, че ще стане дълга и широка.  Особено, как краставицата мяза на товааа. А доматитеее. Ония, леко продълговатиии. Мязат на оновааа.

И пак в друг ред на мисли.....

- Яйчарааа. Яйчараааа. Изкупвам яйца. Нови стари. И даже миналогодишни.

Я го огледах готскии

- Ей чичка. я си дай документа бее. Щото, яйчар без документ имаше само през комунизма. 

Пък аз яйца за даване. продаване, пипане, взимане....

И изобщо  кокошките ми са домашни любимци. Правя ги щастливи, като не им взима яйцата. Чакам да ми ги дадат. 

Айде, че другото куче Боби ти се хили до  вратника. Пък и до мен имам и пушка.

Още не бях скопосала с тоя и кмета ми се зададе насреща. Не той самия.

Пеша не ходи и до нужника. С новата си кола, която кара бавно. да не се опраши. После праща жена се чак до дерето да я мие. Да не хаби вода. Скаран   с  ВИК.  

ТОЙ, не трябвало да плаща вода. Нал е кмет. Ма на ВИК не и дреме. Да не е министъра наааа...

-  Идваме с ветеринара да имунизираме кокошките. Задължително е. За птичи грип.

- Кметеееее! Аз кога съм имунизирала всичко живо тук, ти беше с комшийката Жана на " Слънчев бряг". Ако те чаках, всичко тука да беше у животинския ад. И ние барабар с тях, заразениии. Ей ти кетапа.

Ииии, да питам. Що само кокошкитеее???

Кмета беше зачезнал яко дим. Аз задъхана, тъкмо завих на триста и шейсе градуса да търся хладилника. От толкова обяснения ми пресъхнаха малките жилки, на деветия ъгъл, на тънкото черво в петия му метър.

С милиметъра на петнайстия  процент от погледа си, мернах неква жена. С тави. Знаееете, калайджии,

Само ,докато ми каже думата яйцаа. Не чух даже и какви тави предлага. Извадих патлака, който беше на кръста ми отзад.

Нооооо, замръзнах. Патлака падна на земята. И как не  се зарови от рикошета не знам.

Пред оградата спряха три черни коли. Слязоха някакви с костюми. Същинска "Матрица".

Въобще не ми дадоха обяснение. 

Ма те изобщо не ме видяха, бее. Насочиха се към курника ми. Боби, Шаро, Мичо, Качак и Стойчо- кучетата, бяха залегнали, като арестанти при акция " Чернилка  в кокошарник".

А в самия кокошарник врява до Бога. Все пак надникнах отстрани, дее. Мойте са си.

Всички костюмари седяха в старни и се оглеждаха, сякаш Щатите ще пращат контра акция. Един вдигаше всяка кокоша и пускаше. И тооо. С рикошет.

Петлите. Два доста яднии. Скачаха. Не като кучетата де. И тояя така беше одрааан Ма продължаваше да вдига и гледа задниците на кокошките и да опипва гнездата.

Накрая, както бяха дошли. така си и отидоха. Изневиделица.

Аз си взех дълбоко въздух, иииии...

- Комшийкеее. Като се изредиха всички да гледат златните яйца. Най сетне ще мога ли да ги видя и аз.

Аз само изправих кръвнишко-коледно-прасешки поглед. И нея вече я нямаше.