вторник, 18 юни 2013 г.

Бустан

Таааа. Не знаете. Ма си имам бустан.
Не на терасата. 
Там мий плажната ивица.  Да добивам тен. Истински. Да плаша комшиите, та дано фъргат по- малко боклуци. От стрес ( кат ме мернат  гола :D ), да не изляват, ни вечер. Нито даже посред бял ден. И чак да се принудят да сушат прекрасното си пране, сред коридора.
Пък там, като преминават да стават всякакви катастрофи. И на главите им да се надяват. Я кюлотии. Я прашки. Я някой готин сутиен. И накрая бааам в торбата с боклук.
Не  в хола.
Там вече знаете, какво имам. Басейн със спасител. Вече съм ви го описвала. Има. прекрасен глас. И толкоз.
Не и в кухнята.
Там се караме с печката. Тя. Или аз.
Това е въпросът от близооо, трийсетина години. Тя ми казва.  
- Мани са бееее. Ще ме окепазиш.
Нооо, аз не възприемам. Иии, така вече съм сменила три печки. Ха ха ха ха!
Бустан, като бустан.
Ходиш на съответно място. Записваш сеее. Плащаш некви, мижави двайсе, трийсе лева. И чакаш да ти дрънат кога се раздават.
Неее дините, бееее.
Земеделските места, от общината.
Исках да си сея моите дини. От едно време. Ма им забравих и сорта, щото такива вече няма. Кръгли, с малки тъмни петна.
Аз всичко имам скрито, що се касае до семе :D!
Тооо, сега туйййй, бустани ли саааа????? Вместо да си сеят дини и пъпеши.
Най- вече дини. Те си сеят. Лук, картофи, боб, леща, грах, пипер, домати, краставици. Даже фъстъци и кафе си модрят. 
И и и, какво? Накрая няколко маносани корена дини и пъпеши. И тооо, от това, проклето, вносно семе. Ей тия дини все ми се привиждат.
Като на магазина.  Да не казвам от коя държава, налииии. И теее. от магазина си взимат. От три коренаа. И три киселинни дъждааа.
Та сях си аззз, пъпешите. За тях забравих да кажа, че обожавам сорт топче. Като го отрежеш, семето е  една топка. Сега не съществува такъв сорт.
Нооо, аз и такова семе имам  :D!
Начи, последно. Само дини и пъпеши. И тооо, от моите сортове.
Отивам тази неделя да го нагледам. Тва, онова. 
Аааа. И пеша вървя. Дан повярваш. Да вляза в линия. Ставам в три часа да не ме удари.
Не снайпер бее.  Да не съм Ага, Дон или " Посейдон".
Слънцето.
Ще ми разбърка гюлетата в кратуната и после ела та гледай туканка.
Отивам аз в мрачината. По хладничко. С фенерче. Пък и околоврстното е чисто, тогава.
Коли. Работещи жени. Полицай с банички.
Влизам си радостно в бустанчетооо.  Светвам с фенерчетооо.
И иии,  какво да видяяя. 
Тикви!
На всяка тиква пише. Парламентарен контрол!
И тука, там някоя краставица с етикет.
Секретарка.
Кюфтета не се виждаха в тъмното. Сливаха се с цвета на нощта.

Няма коментари:

Публикуване на коментар