Границата е ей тука

Тишината
Ми стои в прозореца.
И нагло ми замахва с пръст.
- Ех х х х....
Казва тя.
- Каква си ми самотница.
За тебе нямам, грамче мъст.

Така си, си овършала сенките.
Че си без тях.
Гола
По душа.
Тъга
Не ще ти пипне времето.
Ти всичкото си разпиляла.
В мъгла.

- И и и и....
Затова се блъскаш в себе си...
- Млъкни!
Слугиньо на  скръбта.
Се стряскам  като в сън.
Затворите, си определям.
Аз, в мене си!
Ти в джандемите.
Граница е ей тука.
( в сърцето)
И навън.