Свети Илия

Свети Илия, бавно си се люшкаше на дървения си стол и четеше вестник. 

Някой ако сий помислил, че той туканка се тръшка цял ден на злато бисери, би се излъгал.

Но, в хорските очи сал тронове и тръни. 

Та тъкмо четеше един техен вестник и се хилеше на глас. А отстрани, няколкото ангелчета, които му се полагаха ( а той ги държеше за парлама) само повдигаха вежди. Щото никое не искаше да се опърли от огнената му забележа. И то без да иска.

Та  вестника.

- Бойко Борисов останал без работа.  Взел земите на майка си и на ба ща си. В тях започнал да отглежда овце и да сади картофи.

Имал проблеми с вироглавите овце дето не го следвали. И майските бръмбари дето не го подслушвали.

- Сергей  Станишев започнал да отглежда рози. За розово масло.  Все му опявали, че край него мирише на дъртотия и мухъл. Сега с един удар две неща. Хем пари. Хем ухание.

- Волен Сидеров решил най сетне в натура да покаже  своята благосклонност. Него го упреквали, че бил силен, вилен на думи.

Затова сега открил социален дом за хора от електората. Рядко посещавал това заведение с извинението  на своята голяма заетост.  Но скритата жица рекла, че като се появявал. През решетките се появявали, вече настанените хора и викали.

- Волене. Ти си само за тука. Нямаме сапун. Пък и колата  на покрива няма кой да подкара. Да не говорим, че няма кой да ни изброи. И донеси една бананова палма.

- Ахмед Доган се отказал от лидер, щото щял да става християнин.

- Ха, ха, ха, ха.

Хванал се Свети Илия за корема. Е тва вече удари дъното на тия лъжци, журналята. Дали да не им подпаля хартиите.

Да. Ама утре на какво ще се хиля. Ха ха ха

- Свети Илия...

Както се хилеше, светията рикошира. Удари си главата отзад. И без малко да забие муцуна на каменния под. Не беше с персийски килим, де. Да омекоти удара. Такива гевезелъци нямаше при него.

Дигна огнените си очи и без малко да помете ангелчето застанало пред него.

- Боже...Оф, извинявай Господи!

Тиии, ангелче дребно. Обноски нямаш лиииии. Знаеш ли на каква уралия щеше да заприличаш.

Какво толкова е станало, че така ме сяцкаш. Без малко да глътна буквите на този, земски вестник. И ако беше станало. С тия писания в мене си. Щеше да има бури три месеца.

Казвай сега. АААААА

Ангелчето се сви, колко пеперуда и замънка.

- Ми, ми, ми....

- Казвай деее...

- Нали днес е вашия ден. На Свети Илия. Нали днес не трябва да се работи. Който работи, вие му пускате светкавица. 

Ей там долуу. Някой си се разкопал и взе да си прави градинка с цветя.

- Боже...Оф, извинявай Господи!

И ти ме стресна да ме занимаваш с това.....Да паля градинки с цветя. Като разни  сапуци, с години са се затворили в килии. Извинявай!

В панелни блокове и си вършат всичката мръсна нужда от там. Мога да има запаля тия неща. Но утре ще има два пъти по толкова. 

Само си седят и не работят. Впрочем. Опитват се понякога.  Колкото да не умрат. 

Нещо, като разумни животни.

А ти ме караш да паля някой разумен!

Вън!

Боже...Оф, извинявай,  че ти изговарям името Господи!

Вече и ангелите се очовечават.