събота, 3 август 2013 г.

Ей онази кола

Слизам аз за нещо. За кво, вече се шашнах. 
То за какво ли излиза,  обикновен човек като мен. Най-много да изхвърли чувала с динените кори. Или да отиде на малко по-далечния магазин.
Щото там свинското е с два лева по-евтино. Ще рече. Не е все свиня.
Едното е  свиня. Другото е прасе. И разликата между двете е два лева.
Та слизам си аз с асансьора който вече не е чудо, че работи. И  някой не е цепил не български лев, а стотинка.  Та да не опъвам стълбите като стана двугърба камила.
Що  се кьорите така бе? Не сте ли виждали жени. Всички с по две торби. Големи. 
Изкривели са се като камили...
И като си слезнах пред готината панелка, бам на място.
Насреща ми едно кстюмарче. Айде културно.
Млад мъж, облечен в елегантен костюм. Ме спря.
Аз го изпреварих, естествено.
- Фъргай тия камери наоколо. Инак се връщам горе. Не знам кой си? Що си? Но ако съм ти затрябвала толкова. Без камери, снимки, журналя и всякакви фанати от гората за фантасмагарии.
Инак се качвам. Заключвам стария си модел метална врата. А ти ако искаш спи пред нея. Ма не забравяй, че сме в махалата. Да не осъмнеш гол.
Докато говоря всичко се разчисти, като с магическа пръчка.
- Извинете! Не ги знам как са научили. На мен ми е платено  само, да ви предам ей онази кола там.
Има само едно условие.  Да влезнете веднага, и да запалите. Може би за проба. Аз не знам!
Бахси. Като млада съм карала дизел. Верижен. 
Също така и трактор. Книжка не   взех за ( С ). Щото бях много послушна :D и ученолюбива.
Карала съм и картинг. Ма на комбайн не можаха да ме качат.
Казах си наум ( мечка страх, мен не страх). Взех ключовете и хоп вътре.
Кундурдисах се. Без да мисля кво ще я правя тази колааа. В тази наща данъчна, системааа.
Или. Кой па ще ми я купи, ако искам да я продам. Най много да ме приберат за крадец.
И всичко това бегло.
Както казах, вече се бях цопнала.
Не видях даже ни цвета, ни марката. Но вътреее...
Космически кораб, ряпа да яде. Трябва да го подкарам тва нещо обаче. Инак не е мойто.
Натиснах едно  от всичките копчета. От горе се показа телевизор. И не щеш ли новини по..
Айде ве. Ми сега?
Натиснах второ копче. Този път се отървах леко. С климатик.
( Боже. Що не изкарах курсове по английски.)
Натиснах трето копче. Тръгна.
Тва, (ами сега) ми влезе а диафрагмата и ми спря въздуха.
Тръгна на автопилот. Курса и е на английски. Не помня писах ли таааакъв. Не писах лииии.
Копчелъци, веее.
Въпроса! Ако продължа да натикам, какво може да стане?
Затова сега си седя и си трая да и свърши бензина. Дано не са го напълнили догоре!
И дано с моя беден английски съм я завъртяла в кръг. Поне в тази област( Добричка ).
Пък ако се буторясаме някъде.. Нямам никакви документиии.
На какво приличам. Крадец или мафиоз?!

Няма коментари:

Публикуване на коментар