На дискотека

Както вече знаете, вчера ми подариха кола. Тя тръгна на автопилот. И и и. Снощи по някое време се спряхме. По нощите.

Вратите автоматично се отвориха и аз се измъкнах като от ада. Даже не и обърнах никакво внимание, когато зачезна яко дим.

Исках да разбера де се намирам. Май е  Добрич, ве. Но не до моята мила, панелка. В която все още мога да се заключвам.

Намирах се в центъра. Но явно за днес евросубсидиите са в намален състав, та нещо ламбите не светеха. Но все пак се ориентирах.  И тъкмо да си поема към стоянка за такси, отсреща се появиха група красноречиви младежи. И аз бам в първата врата, която ми се изпречи.

Аз доверие на младежи? Само на синовете. И пак не на сто.

Блъснах се в една тъмница, сякаш ЕОН е в глобална криза и застанах на място.

Кво мой да мисли човек в тъмното.

Да излезе и да се срещне с непознатите младежи, на лунна светлина. И да види, дали няма да я задминат повече от едно улично псе. Което редовно е замеряно с камъни.

Зависи на къв хал са младежите. А тоз хал сега е доста дълъг.

Да стои в тъмното и неизвестното....

Изведнъж светна ярка светлина и се намерих зала пълна с мини хора. Не джуджета.  Ма някои може да ми викат лельо. Па дори и бабо.

 Ииии

- Обичам те...., искам твойте ръце

........без теб не мога аз!

Ха познайте кой запя на живо. Изстрелях се като куршум от снайпера за Кенеди.

И ха. Навънка ме чака едно НЛО.

От тях въобще не се стреснах. Ма хич.

Нито са зелени човечета. Нито са някакви страшни и лигави като в оня филм там. Вие го знаете!

Извънземни, бе. Малко не като нас. Малко различни. И толкова.

Едно се приближи. Не казвам тя или то. Защото не съм му гледала в гащите за пол. Твърде е неучтиво, нали. Пък и тяхното отражение не ми  показа сянка на некви дрехи. Или некви форми на пол.

Та дойде едно.

- Бихме искали. Вие! Като едно, демократично, женско същество от земята да ни отделите малко от времето си. Да ни разкажете. Как протича, един ден на едно от всички вас.

Ами сега? Бахси демократичното, женско, същество в България. Тея па намерили де да кацнат.

Сиа ако почна.

Скача с луната. Прави  тва и онова в къщи. 

После прави това и онова в обществото. 

Същевременно, прави това и онова за капитала в къщи.  

Прави това и онова, да пораснат малките същества.

Прави това и онова  за остарелите същества.

Прави това и онова за мъжкото същество.

За себе си. Прави това и онова. Ако има време.

Ма неее

- Едно, женско демократично същество, става заедно с мъжкото такова.

Заедно се грижат за това и онова в къщата.

Едното помага на другото морално, за проблемите му с това и онова в обществото.

Двамата са горди, че влагат капитал в къщи.

Заедно правят това и онова, психически и физически да пораснат малките същества.

Заедно се грижат за остарелите вече същества..

Всеки прави за другото същество, каквото може.

И накрая има време да правят това и онова за самите себе си.

Затова на Земята се наричаме, демократични същества.

И не само в лична линия!