понеделник, 5 август 2013 г.

Тиганя

Снощи. Преминах, като буен вятър с  киселинен дъжд през дискотеката. Но по- важното се случи след това.
След това, не случайно положение се прибрах с подарък. Тиган
А а а, аз.  Кухненски неща не възприемам.
Първо
Имам изриви и глобална алергия.
Второ
Получавам гърчове на ръцете. И миш-маша вместо в тенджерата или тиганя,  става по печката.
Трето
Не обичам да извършвам садистични действия спрямо който и да е уред, за да е чист и пременен. И затова го използвам с внимание у рядкост. Особено печката.
Четвърто
Има наченки на отровени. От излишъци на подправки, мазно месо и лук.
Пето
Печката всеки момент ще вдигне стачка и ще даде накъсо. Мен ток ме е удрял. Но  при още веднъж, не се знае накъде ще ми избият ламбите.
Но този тиган го взех.  Той готвел съвсем сам.
Не цапал. Не плюел. Не вдигал пашпулига в очите. Не парел на ръцете. Щото китайските ми ръкавички не стават и за нужника.
Та слагам го преди малко на печката . Все пак тока няма да си се пусне сам. И се чу на чист, български език.
- Пет лъжици олио.
Две глави лук, ситно нарязани.
Шестстотин грама месо от щраус. Нарязано на равни, малки кубчета.
Два пресни и хубаво узрели, български домата.
Две чаши вода-трапезна.
Една лъжица брашно от елда.
Пет грама и осем десети, червен пипер.
Един грам и половина, чесън на прах.
И иии. Да не забравиш чубрицатаааа.
Знаете ли кво стана преди малко. Не посмях да го хвърля през терасата. Слязох и го хвърлих в казана за боклук. Аз в къщи имам една свекърва. Втора не искам!

Няма коментари:

Публикуване на коментар