вторник, 6 август 2013 г.

Семето

Нали си спомняте, че ходих да хвърлям тиганя, в казана. Вече някой клошар се е сдобил с придобивка и се чуди кво и как да го дява.  Щото си е гол от всякъде. Камо ли да го пълни по желание.
Та тъкмо се отървах и си плюх в пазвата  ей тъка. За стрес. За Бяс, за нервата. За късмета. И за адета. Да прибираме всичко.
И въпреки мойте плювки. На земята едно семе.
 Семе бе, семе. Нещо, което се засажда. Само дето такова не съм виждала. То па и я, цял живот със семена съм се занимавала. И като броеница съм ги търкаляла, тааа.
То не, че и наведена ходя амааа. Този път наа. Пък и знам лиии. Толкова много клошари. Може да нямат вкус и да са изпуснали някое съкровище. Е па това някой го хвърлил. Щото му е в излишък.
Ние имаме много в излишък. Вижте в казаните, Хляб. Дрехи. Обувки.
Де са боклуците ли? На друго, упоменато и по-близко място.
Та явно това семе е било в нечия кутия с бижута. И някой клошар е взел бижутаааа. Без семето.
Но аз го взех.
Адет!, Да пробираме всичко. Особено, кво трябва и не трябва. Като тъщи, свекървиии,снахи и зетьове.
Имам си саксиии.  Празни. В последно време нещо не ми върви на китки. Като млада много ми вървеше. На какво ли не.
Посях гооо. Полях ггооо.  Тва вчера сутрин. До вечерта поникна. Стана едно малко, симпатично дръвче. Даже го пресях в по-голяма саксия. Веднага след това напъпи да цъфти. 
Цялата къща се изреди да му се  радва, сякаш е дошъл Господ.  Седяхме около него, все едно на масата има десет кила, вратни пържоли.
Само котката не си мислеше така. Друг път се качва. Души. Опитва се да гризне.
Сега ръмжи. Хъска. И седи сърдита и настръхнала в другата стая.
Ма ние, не. Дръвчето.
Накрая се мръкна. Оставихме го на кухненската маса и си легнахме.
Знаете вече, че ставам първа аз. Влизам в кухнята от раз.
Цъфнало. Та вързало.
Депутат. Министър. Кмет.
Сега се чудя. Да ги продавам ли? Да го подарявам лиии? Или да си потърся базуката!

Няма коментари:

Публикуване на коментар