сряда, 7 август 2013 г.

Суши по змийски

Кви ли семена не съм сяла. Но такова, не беше никнало.
Бе лимон. Мандарина. Палма. Не с банани. Такваз за саксия. Но котката  и взе акъля. Изяде я.Та Та тва дето никна, цъфка и върза. И язе търсих базуката сииии.
Мииии. Ще плъзнат тия ми ти депутати, министри и кметове и ще стане пандемия. То натам отива де. Но при масово развъждане, ще ни изядат за секунди. И Земята ще излапат  даже.
Не подбират.
Та базукатаааа. Няма я, беее.  Изтекла с водата на общия водомер. А вързелите по дръвчета ми се плезят, и ахааа да се търкулнат из къщи и да тръгнат извън нас.
Току се пръкнали у ваща къщаааа.
После нямаше да има място в тази държава за мен.( То сега щото много място има. Ма нейсе) Щяхте да ме гоните като терорист.
Начи, кухненската маса е в кюшето. Аз съм до мивката. До мене е печкатаа
И и и. Под печката е томахавката ми за пържоли. Едно такова. Брадвичка от едната страна. И чук на ръбчета от друга страна.
В миг на решимост. Грабвам и започвам да сека. Не помня колко време. Явно нещо се отприщило в мен.
А може о касапин в мен да се завърналллл. 
Като погледах към земята, за моя изненада нямаше грам кръв и други задни мръсотии :D
Някакви глави. Приличащи хем на риба, хем на змия. Но пък парчетата наподобяваха обикновена риба.
Скътах главите в две, три пунги вързани за фъргане. И познайте.  Реших да довърша нещата докрай. Тея завързаци са ни яли толкова години. Аз ще ги приготвя.
Оффф, сготвя и ще намеря кой да ги изяде без да се натрови, изрине, промени цвета си, хване  къра. И дори няма да си мръдне кутрето да мре.
Но тъй като ресурсите са скъпи. Викам да ги бутна в една марината. Може да са малко суровички. Но като имат вида на рибаааа. Тъкмо ще се похваля, че съм се научила да правя сушии.
Айде беее. Аз кулинар.
Турих ги в един стар леген дето варосваме. Да не ми повредят другите.
Да уточним нещо. 
Това е вчера. И аз правя суши от парчета, които  бяха на моето дърво. Те па излезнаха депутати, министри и кметове.. А на тях видях сметката с томахавката. И за мой късмет те приличат на риба със змийски глави. Главите фърлих за прикритие.
Сиа в легена сложих.
Забравено вино  от шейсет и шеста и станало на оцет. Да се отпусне месото. Част от него е твърде дърто. А друга част е твърде мускулесто.
Някой пресядял. Друг па бърза, че му отиде мандата. Или идват избори да си дотъкми.
Десет  семена от лютата чушка на безработен. Имам запазени от децата.
Пет плювки на клошар. Нал  бях до казана. Бяха по патъците ми.
Една скилидка бесен чесън от болен. Може и две. Имам от мене сиии.
Днеска разбърках легеняяя. Същинска бяла риба. Мисля тази вечер да поднеса на свекървата.
Оффф. Един косъм на пенсионер с минимална пенсия. Нейния ха ха ха. Само да взема другите очила и да го махна, че ми отиде рецептата на кино.
Тя обожава риба. И вече чувам.
- Я я я. Каква хубава, маринована рибка си направила. Пак да повториш.
Никога не ми дава думата. Тъкмо щях да и кажа, че това е Суши по змийски :D

пп Като ги фърлях тия парчета в легеняяя. Ги поизтърсвх. А да падне някой лев. Не пачка. Мноо са стиснати беее. Мойта томаховка  пари не бара. Скрили са ги. Ма къдееее! :D

Няма коментари:

Публикуване на коментар