Слагам си аз снощи, Сушито по змийски на свекървената табла за хранене. Като гледам да не пропусна. Кастрончето със салатка. Шишето с изстудена ракия. Лютата чушка. Хляба да е крайче.
И се унасям в предварителни аплодисменти, за менюто. В един момент усещам, че залитам.
А в друг се събуждам замаяна и усещам в мъглата, че съм в бърза помощ. Щото до мен е една бяла престилка. Не друго.
Надигнах се като гущерица ударена с тояга и ахааа, стана да си тръгнааа. Щом съ усещам. Начии съм за у нас.
- Къде, бе госпожоо. Вие знаете ли си положението. Главата ви е напукана цялата, като великденско яйце и ще ви изтече мозъка. Сега ще я гипсирам отвсякъде. Мозък е това, не шега работа.
Аз чувствах само лека болка в крака.Затова се изправих още по бързо и се облещих като настъпена жаба по кутрето.
- Ма докторке. Мене ме боли, кракът. Не знам коя част. Явно съм се охлузила. От горе до долу.
- Нали това ви казвам и аз. Всичко тръгва от горе. От мозъка. Затова трябва, първо на него да се обърне внимание. После на гръбначния мозък. И накрая краката.
За да е добре вашия крак, горе трябва да има мозък. Той тръгва по гръбнака. И след това ви се задвижват всички чаркове. Включително и краката.
- Ма вижте сиа. Кво общо има . Тва малко ударено на крака, с главата.
- Аз докато ви обяснявам. Гипса ми ще се вкамени, като главата ми. И като стабилизирам вашата. Мозъка като тръгне надолу И стигне до рана и ще изтече.
-И и и що не шиете първо раната на кракът ми, деее.
- А бе ти ще мирясаш ли да ти спасявам живота или...
И она грабна бинтове. Сложи ги в кашата от гипс. И токууу, заметна да ми опасва главата. Барабар с очите, носа и устата.
Аз като рипнах. Като двайсе годишна и буммм
Събудих сее. Котката до мен ми ближе лицето. А край мен таман си вадят телефоните да звънят на бърза помощ.
- Сакън. Нееее.
Оздравях за секунди!
пп След тоя черен хумор се сетих за нещо. Преди години. С моя, млад пилешки мозък отказах да си пия лекарствата за Епилепсия. До момента, когато не направих голям и тежък гърч. И прочутата бърза помощ дойде тъкмо, когато идвах в съзнание. И вместо да ме вземе пот наблюдение за 24 часа за мозъчни увреди. Ми се хвърли една рецепта. За същото лекарство, което бях пила за болестта си. Нищо друго. В един момент се усещам, че не мога да си движа дясната ръка. Оказа се, че трябва сега да си търся превоз и да науча там. В бърза помощ. За изкълчено дясно рамо.
Няма коментари:
Публикуване на коментар