Цифровизация

След скоропостижното ми приключение с препъване. И  цялостна проверка по месо, кокал  и акъл седнах да се осафиреча малко.

Не можеш да тръгнеш, без да се спънеш. Не може да не се удариш. Да  ти се вземе акълаа......

Някой звъни на вратата. След петнайсе години живот в този апартамент си сложих звънец и хоп. Инак никой не се е разчукааал. Не да чука мен :D Да дойде някой, да помогне с нещо бе.

В редките случаи ми идват с тигани. Или се представят за еди кои си, и събират пари за сираци.

А, идвали са едни да ми казват, кой ми е Бога. Ма аз съм чела и знам. Та не им се вързах на малките разпечатки и книжлета с ярки картинки.

Та звъни сее. Ставам аз, леко накуцвайки. И мърморейкиии, под носът си кат дърта свекърва.

- Аз съм представителка за цифровизацията на разума, във вашия район.

Колко цифри разум отделяте да мислите за работа

Колко, да мислите дали сте болни от бедна пандемия.

Колко, са  да висите пред компа. И да си казвате на глас. - Ти не си ми приятел.

Колко, да мислите за секс.

Имате ли снежинки пред очите? 

Ако картинката ви е ясна. Това не се дължи на вашите очила.

Ми бъдещето си е станало ясно затова.

Колко..

Тази щеше да плещи до вдругиден, ако не я прекъсна. Първо огледах го'поицата отсреща. Та се запитах. С какво ли ме е объркала?

Ма да и отговоря де. Аз съм учтив човек.

- За работа отделям, сто мравконайта.

- За болести и пандемии не отделям цифри. Щото ги слагам в банбонки за да забравя предните.

- За компа отделям сто самодайта. Само дето не си казвам нищо на глас. Компа ми казва. - Сложи си шпионка на вратата за трийсе левокайта.

- За секс цифрите ми се губят и загубих сметалото на децата. Двайсе и шест цифри( години) са това. Де да си спомня  :D

Нямам снежинки пред очите. И не щото имам очила! Бъдещето ми много ясно. Точно, колкото на маймуна с многоцифрови банани.

Цапнах вратата. И хич не знам, ударих ли и носа дето го беше наваряла в моята мила панелка.

Направу се забучих в кухнята. Да си взема един ( в цифри) банан.

Може и две цифри, за успокоение.