сряда, 11 септември 2013 г.

Данък кокал

Отсреща листата пожълтяха и всеки момент щяха да започнат да правят големи камари. Така е всяка есен. Кучето изобщо не им обърна внимание.  Всяка есен им се радваше. Играеше с тях. Заравяше се вечер, когато стане студено. До оня момент в който не завали дъжд. Както по времето на Ной. Тее и кучетата знаеха за потопа.
Кой не е чувал, че като завали ще се мре.
Ноо, тази година си построи дом. Впрочем колиба. Вместо да се излежава под сенките, като пише в приказките, то работи.
Събира си дъски. Намери си пирони, чук и боя. И ето днес удари последната четка отвън. Направи една крачка напред. Обърна се с лице към нея. И седна да и се любува докато съхне. А и още не беше плиснало дъжд, да влиза да я пълни с косми и бълхи, я я я я.
Така се беше...зад него две сенки.
Двама с костюми. Реши да ги изпревари. 
- Платил съм си данък място. Данък строеж. Данък бълхи. Данък....смет-косъм. Данък, лаене по луната, по каруци и велосипеди. Данък вредни, за ухапване. Данък, вид-куче. Данък прехрана, за казана.
Тъкмо каза прехрана и костюмарите притропаха с крак.  Дигнаха пашпулига и то(кучето )се задави. Та спря да се изкашля. Нооо.
- Колко кокала имаш заровени? Легални, нелегални, подарени, откраднати, наследство и купени. Да си ги декларирал!?
- Божке! Ми с този строеж тази година съм забравил.
Излъга кучето. Въобще не се беше сетило за тези данъци. Или бяха нови. Или в някоя скрита графа. И сега трябваше да си намери член по който да се защити.
- Не съм заравял, щото нямах време от строежи. Стисна език то. И леко ги погледна. Не право в очите.
Пък и съм едно, обикновено, улично куче. Виж, комшиятаа. 
Порода, Доберман. Къща, не колиба. Може пък да е заравял пържоли.
Костюмарите веднага се врътнаха. Но то припълзя след тях, да види какво ще стане.
Комшията щом ги видя и започна.
- Ей тоя до мен. Булдог до десето коляно. Дворец с десет декара градина. Не кокали. Ми цели трупове е заравял.
Костюмароте му сложиха белезниците и го вкараха...

Няма коментари:

Публикуване на коментар