Петък тринайсти

Е гати. Събуждам се по някое време със силна болка в задните си части. И да нямате анални мисли, само ще кажа. 

За всяко  нещо си има място. Всичко друго е плод на изкривената еволюция за илюзия на удоволствие. Човешко, както го наричат. Но на фона на свободната, демократична и хормонална блудост. Аз изразявам само лично мнение.

Та боли ме задника. Но по малките часове. В тъмното.

Пипам, има нещо подуто. Да не будя къщата, да ме гледа отзад посред нощите. Поех само инициатива. С две огледала.

Един, голям цирей. Всичко съм имала на задника си ( без мръсни помисли, да се повторя). Падала съм. Беее... Но цирей. И той тупти, та блъска. 

Това е капака за последните три месеца. 

И, сега на кого да се моля. Не мож се търпи. Бог високо. Личен лекар, до утре далеко.

Бърза помощ.

- Какво ви има? Аха. А главата ви как е? Знаете ли как се казвате? Може те ли да вървите?

Наша кола по пътека цирей не излиза. Виж ако бяхте припаднала малко. Да вдигнете четиридесет и два градуса температура. Да сте в делириум. 

Как ще се обадите тука тогава ли? Ми сигурно ще ни объркате с пожарната или с полицията. А те ще прехвърлят топката към нас. Мислим, че за това им стига разума.

Затвориха. Нямам пари за такси. По горе казах, че от три месеца съм със задника нагоре. Изхарчих ги. Сега пеша. Инак тая гной, ще ми стигне до мозъка.

След тази дълбока мисъл, да вървя пеша си представих картата на града. Аз на единия край. Болницата със спешното, на другия край.

От тези краища забравих, че в къщи има по-разумни от мен. Спящи.

Не знам как съм стигнала. Даже не ме залая и куче. Явно видът ми е бил доста злокобен.

Щото и като влязох в тая бърза помощ и чух.- Извикайте психиатър.

Ма аз ги изпреварих. Смъкнах си гащите. Само отзад. Да не ходят  три месеца като натровени. Не ги знам дали са минавали гинекологичен курс.

И  от вида на това се спиртосаха и останаха със зяпнали уста. 

Докато се огледам и ме хвърлиха на някаква  маса.  И като им видях реда ножове. Скалпели вее.

Та чак се събудих. Тази сутрин. Но пак с някаква болка в задникааа.

Докато не разбрах, че било петък тринайсти. И то доста късно. А аз да се чудя какво ме боли, та бучиии.