събота, 14 септември 2013 г.

Поглед над перваза

Не мога да бъда.
Прашинка в ъгъла.
Не съм свикнала.
Нито сянка, на някой.
Да ме мести, избърсва.
От вратата, прозореца.
Въздуха, светлината.
Цветята затворени не стоят.
Може би днеска увяхвам.
Да ме скъсат.
Да ме вземат за плевел.
Но израствам.
Макар и сама.
Но свободна.
Без ничие.

Няма коментари:

Публикуване на коментар