неделя, 15 септември 2013 г.

Няколко причини за това, че се топим като нация

Да си кажа, че това е мое мнение. Не съм броила населението. Няма връзка със статисти и техните данни. Но всичко се вижда и с просто око.
А за този пост ме провокира , все по-честото изнасяне на данни, че се губим. До еди кога си.
От разни хора, които са по този проблем. Уж! А ни стресират. Ако имаме това чувство.  С разни числа. Сякаш ние не виждаме. Но, нещо не ни се брои. Точно това.

Първата най-яка причина е, да си търсим виновници.
От тук има две разклонения. Обществена и лична.  Двете с свързани и не могат  една без друга.

За да има деца, трябва да има добра, обществена среда. 
Средства. Образование. Здравеопазване и здравна култура. Безопасен, извън-домашен живот.
Все основни неща. И стигаме до момента, от кого зависи?
От политиците, които си избираме НИЕ.
Безработица. Малък бюджет. Слабо образование. Ниско здравеопазване и здравна култура. Висока престъпност.

Какво зависи от нас, които все пак сме сдъвкали всички  тия валяци. Малцинство сме. Но не се даваме.
Да възпитаваме, че човешкият живот е безценен и неповторим.
Да не упражняваме натиск. Или да даваме прекалена свобода.
Да не внушаваме неща, които са несъвместими с нашия живот и сила.
Да умеем да разговаряме в точния момент. Почти за всичко.
Искам да кажа. Да подготвим децата си морално за живота. Въпреки, че времената се менят, нали.
И тогава може би ще превъзмогнат, че не всичко е пари. Не, че аз съм успяла. Нямам внуци още :) Но съм положила основи. Донякъде. И ще чакам!

Няма коментари:

Публикуване на коментар