понеделник, 16 септември 2013 г.

Ученически спомени

Няма кротки деца. Аз по случай първия учебен ден ще разкажа няколко случки, за част от ученическия си живот. И тъй като искам да запазя добрия тон заради днескашния ден, няма да спомена защо го пиша.
Пък и може би все още детето си е в мен. Което е добре. Инак се правя все още на родител. На дооооста пораснали деца. Те пък от своя страна. Или се правят, че не чуват. Или като им писне :D , затвърдяват годините си. Сякаш аз не съм била на толкова, налии. Ма нейсе :), с усмивка.

Та бях в един техникум. Все още пушех цигари. Кога пропуших ли? На осемнадесет. На ония прословути бригади. Отпред  на площада се виеше дискотека. А аз  зад барака се учех.
Освен гадните домати, които трябваше да обираме имаше и весели неща.  Тва да си правим номера с момчетата. Не знам и що ние бяхме по изобретателни. Те ни навързаха парадните дрехи една нощ. А ние да не останем назад, им изнесохме половината дюшеци на плаца. така се казва площадката между  всички бараки. Или пък, докато спят. Ще ги зашием с игли и конци в чаршафите за дюшека и ще ги налепаме с червило. Мой си представите кво става, като свирне тръбата да се строим сутринта :D.

Моя клас(курс), беше много шантав. Е зависи  при кой учител сме, де. Въпреки високия успех  в техникума ( без мен), си изнамираше всякакви магарии.
Ще карам по частични спомени, че времето не е шега работа.
Един донесе едно, детско, механизирано моторче. Обърне се учителя, и той чагър по пода. Накрая ни изгони всички навънка с бурни възгласи.
Забравих да спомена. Бяхме 38 момчета и 2 момичета. И по тоя случай имам една случка.
Съученичката ми се освободи за ден. И тъй като аз не учех и карах по памет си викам. Сега ще внимавам та да изкарам нещо. Само, че до мен на празния стол се насади един съученик. Ква концентрация? - Махни се ве!-Няма! До момента в който влезе учителката, а ние вече бяхме в лют спор. Клас стани. Клас седни. И той ми дръпна столаа. И аз къдеее. Всички дългучи ми викнаха, ууу. Аз станах. Затворих си черното куфарче, което беше на мода. И излязох самоволно от час.
Няма да разказвам кво стана после, налии.
При една учителка моите съученици си  хвърляха чантите от третия етаж. А при друга. Като се изместим в ниската сграда. Излизаха през прозореца и ходеха за закуска. По време на час, естествено.
Но имахме един доста строг. Ние така си мислехме, де.. Много държеше на тая проклета униформа. Аз все се промъквах с панталон и къса престилка през зимата. А в неговия час трябваше да ходя при съблекалните по физическо да си диря дълга. С чорапогащник, видите ли. В кучешки студ.
Та в неговия час. Вдига ме един ден да ме изпитва по схема на дъската. Аз бъкел не знам. На дъската провесени три схеми. Вземам средната и започвам да я превеждам от руски. Щото там съм фарси. И накрая той рече.- да пишем на Румяна 4, че предаде новия урок :D.
Спомням си и за другаря Славов. Тогава нямаше Господин. Голяма душа. Както казах пушех цигари. Беее, половината клас. Ербаб. Кутийка БТ в предното джобче.
Берем царевица есента. Излизаме от реда умирисани. Той обира на половината цигарите, без да каже нищо. И моите.
По едно време натрупах камара двойки. Изпаднах в апатия някаква. Не отидох на училище три дена. Викам, почвам работа. Бях вече на осемнадесет. Тъй и тъй с тия двойки за никъде. Докато размишлявам като Далай Лама ( Тогава не го знаех, тъкмо четях книги от Дюма, Карл Май, Салгари и тн.нт.). Съученичката дойде в квартирата.  - Курсовия рече да се връщаш в клас. Ще оправи всички двойки. И ще ти извини всички отсъствия за тия дни.





Няма коментари:

Публикуване на коментар