сряда, 25 септември 2013 г.

Кметски избори в село Хвърли камъче

Както всеки път, кметските избори в селото си бяха дълбока дилема. Като извънземно, намерило воден кладенец в Сахара. Щото ако се каже, че човек е намерил вода. Ще има нищене за сметката.  Дали е вода? Дали да не пият петрол, че ще по евтин от нея. И кой ще си купува да пие и по колко? 
Пък да не говорим за постоянните набези за завземане на територия. Охрана..

Но все пак това е село. Но, като наближат избори става вселенски събор по къщята. Най вече на трите главни рода на селото, които излъчват кметове.
За украса на родата :D
Забравих да спомена най главния признак, призрак, положение или предназначение за нещо си.
Селото беше на километър  и нещо край морето.  Много яка глава в изумлението, кметски избори. Освен самото население имаше и частни вили. Или щеше да има.  
Бе, всичко минаваше през палеца на кмета. И заплатата. И подписа. И допълнителните приходи. На общината. Аааа. Вие какво си помислихте.
Но най важната част, бяха родата на кмета да изпъкне. С к'во ли!
Както споменах в началото бяха три.

Едната се занимаваше с обучение на кучета. Каракачанки. Или казано. Българска, овчарска порода. Освен, че кучетата бяха едри и возеха деца. Те намираха загубени вещи. Оправяха хората- туристите в замотани пътеки. Намираха сбъркани съпрузи и ги предупреждаваха, ако не са сами в леглото.  Играеха с  децата по време на купони. Приспиваха ги. И накрая със силата си, успяваха да довлекат пияните до леглото. Не ги събличаха, деее.
Намираха и портфейли. Но често, те бяха вече опразнени.

Втората се занимаваше с магарета. Бели, жълти, червени. Всякакви. Някой ако си помисли, че ги боядисват. Не. Тайна на рода. Те също возеха туристи. Магарета пееха. Случваше се някое по даровито и да играе. Интересното е, че всеки цвят излъчваше някаква миризма  на цвете.

Третата се занимаваше с прасета. Те нито бяха цветни. Нито возеха. Нито па пееха. Обикновени, розови прасета. И си миришеха на прасета. И си грухтяха.
Имаха едно голямо изключение обаче. Вместо фекалии, излизаха манджи. Свински естествено. Прясно наготвени и готови за сервиране.

Та дойдоха избори. На първи тур, и трите кмета бяха с равни гласове. Естествено е след голямата мобилизация на хора, кучета, магарета и прасета.
Но все пак не можеше да има три кмета. И решиха да направят така.
Да сложат кандидатите в една зала. Всички да влизат с вързани очи и да допират по един кмет. Който от своя страна, ще е наметнат само с един чаршаф.
Само, че работата не стана така. Тихомълком, всяка рода измъкна чаршафите. Отъркаля ги при кучетата, магаретата и прасетата и ги върна на мястото.
Дойде втория тур. Свърши се. И се събра село да броят.
Спечели родата на кучетата с няколко гласа отгоре. Но с една подробност на която никой не обърна внимание. 
Тук, там  в родата на магаретата и свинете имаше и по едно куче. Да пази магаретата и свинете, разбира се. А вие па какво си помислихте, а :D

Няма коментари:

Публикуване на коментар