понеделник, 7 октомври 2013 г.

Кормило от хербарий

В последно време си мисля.
Това не е моето място.
Пак закъснях.
Да обърна кормилото.
А тревистите спомени.
От къде са?
Само напъпил  хербарий.
Пък и кой ще разгръща.
Душата ми, простата.
Да попита.
Къде е!
При кого!
И на колко са!
Това не е моето място.
Не изгорях.
Като не ме смрази и негата ми.
Уж вървях, пък стоя.
Казах вече.
Не мисля за спомени.
Аз самата хербарий съм.
С аромат на живот.
Но кога и кой.
Не познах.

Няма коментари:

Публикуване на коментар