Капчуци на стената

Бавно се протичам по капчуците.
За да ти кажа, лека нощ!
На довиждане отиваме.
С птиците.
Те отдавна са отминали.
А аз си режа с някакъв си нож.
Наслагвам плажове на мигове.
Шезлонги с кафени часове.
А тееее, миражите са минали.
А истината, кат студа боде.
А аз съм гола и очукана.
Не бе блян.
И камък върху очила.
Настръхнала в пролуките отминали.
Нееее.
Отсреща дупки без бордюри и стъкла.
- Нима това си ти? ще пита някой.
- Не! Ще врътна, гордо пак глава.
Капчуците са горе на стената.
Оная е сянка в суета.