четвъртък, 10 октомври 2013 г.

Блогър-мрънкач

Не плачи майко, не тъжи.
Че станах блогър-мрънкачин.
И от они свят те надигам.
Да си изчистя пушилка.
Ти ма клета устави.
В тая пуста държава.
И не ме роди в чужбина.
Та си вея байряци.
С тежки думи и дърве.
Но кажи какво да правя.
Като си ме майко родила.
Да дрънкам, квото си мисля.
Та сърце, майко не трае.
Черни джипове, тежки.
Мътни очила, въшкави.
Дълге сгради, от баници.
Гладне ора, без раници.
Кражба от кръв и пустия.
Рана от близък, да рие.
И днеска съм азе самичка.
А ти роди трима, на срички.
Тъжно щеш майко да гледаш.
Вси сме о дупки заврени.
Нема го братец да види.
Нито сестра да дохожда.
Нема пари, майко!
Зо здраве!
Зо леб!
Зо премени!
Никой не знай кой жив.
Кой умрел'.
Кой променен е!
И не мо дреме.
Ох майко!
Що е блогър- мрънкач?
Драскам, на себе си майко.
За правда и свобода.
Не знам кога ще е време.

С особено уважение към Христо Ботев и "На прощаване"

2 коментара: