Погребение в криза или За кого е наследсвото

Както всяка сутрин санитарката от дома за стари хора " Свети Илия ", започна да обикаля стаите. Не бяха като килии, взаимствани от известната песен. Стаи, като стаи.

Две ъглови легла. Може и едно. С по една подвижна, захваната за леглото маса за хранене. С вграден телевизор горе на стената. Коридорче с гардероби, санитария. Бе. начин на животец.

Отвори стаята на бай Трендафил и се учуди, че телевизора е спрян.

Той винаги гледаше сутрешния блок на някоя програма и яростно се надвикваше по всякакви теми. Чак в коридора се чуваше патаклама. Другите домуваши имаха претенции. Но с бай ти Трендафил не може да се излезе на глава. Та затова всички скрито му викаха бай Трънчо.

Съвсем скрито :D.

Отиде тихо до леглото. Съвсем като умрял. Бръкна в джоба и веднага викна управителя.

За нула време беше изпратен в моргата и върнат за погребение. И като се стигна до това стана една голяма дилема.

Дома не погребваше домуващите, защото били нямали средства. Особено ако тия домуващи са влезли с минимални пенсии. А държавата пари за живите не дава, камо ли за умрелите.

Часа за слагането в дупката си идваше и той трябва да се изпълни. Като закон.

Управителя  цопнат на кожения стол, загледан в тавна. Току се завърташе силно. Изведнъж грабна телефона.

- Номерът не съществува. Number does not exist.

Значи, и син няма

Реши да опита с общината. Ако не, ще им го стовари пред вратата. Би трябвало те да поемат тия неща.

- Да, господин управител. Но вече изхарчихме бюджета за месеца. Само седемстотин лева ли? Минимално. Ние нямаме и за тоалетна хартия. Вие там махнете супата и десерта и готово.

Управителя, като си представи за супата и десерта и му дозля.

Помисли за спонсорите. Никой нямаше и  да се сложи до мъртвец. Абсолютно!

И точно в това време  се почука на врата.

- Аз съм нотариуса на господин Трендафил. Той остави тука някакво наследство. Таа..

- Няма наследници. Тука е живял последните си години....

И хоп пак се почука на вратата.

- Как да няма бе идиот. Аз съм синът му. Дойдох да го погреба.

Ноо пак се почука на вратата.

- Аз съм представител на общината и поемаме погребението. Затова всичко негово остава наше.

- А не, ревна управителя. Как така изведнъж всички  ще погребвате за час човек, за когото приживе не сте положили никаква грижа.

Нотариуса тропна.

- Вие ще чуете ли сега завещанието, или да си тръгвам.

Никой не обърна внимание на трупа на бай Трендафил, който беше тука. Освободиха стаята да се почисти. За следващия. Та сега си висеше. Завит с един чаршаф.

Изведнъж чаршафа се надигна и всички седнаха на земята.

- А ве идиоти. Къде съм ве, мама му стара. И каква е тая гюрултия? Човек да не обърка бройката на хапчета. Току му объркали стаята.

Петранкееее ( санитарката ), ще ти счупя главата с бастуна. Оффф нямам бастун. И ми е студено. Де мие одеялото мааа?

А ти ( нотариуса) за къв си тука. Ще те сменявам. Веднага!

Божке. Ти па кой си? Нямам син бе. Аз съм бездетен. Я го вържете и викнете полиция.

Рангелов ( управителя ), пак те вързаха. Без малко.

ТИ си от общината знам те. Същия капук дето...

Петранкеееее. Няма да чакам. Мина вече и сериала ми, ааааа.

Вие какво сте се опулили. Няма да мра. И няма да кажа какво имам настрана.

А напикахте ли се. Хубава работа. На мен не ми слагат още памперс.

Петранкееее.....

пп Идеята дойде  от Митко Василев, който постоянно ги бистри във Фейса.