вторник, 1 октомври 2013 г.

Фейсбук на-на

Сложи кафето на бюрото и включи компютъра. Първо да си види Фейса. Да не се претрупа нещо там. Като кафето му стана. Или цигарата, която не може да запали тука.
Светна и а, само едно съобщение на лични.
Не харесваше някой  ....
- Жена ти се държи тука, като в публичен дом. Ти въобще виждал ли си нейни снимки? Или не си приет в листата и с приятели. Защото тя има кански мерки, и не всеки може да ги вижда.
Явно се интересуваш само от мач,  храна и спалнята.
Само ако видиш! Утре вдругиден това ще ти цъфне на живо.
А бе ти толкова ли си захлюпен та не влизаш в този Фейсбук та да видиш, колко е разкрепостена.
Мама
- От къде да разбера, че наистина си майка ми?
- На десет години каза буквата Р.
- И това ли си казвате във Фейсбук.
- Ти ме конфронтираш. И затова избяга на  500 км, нали.
- Не, защото  си повече от СОТ а  на президентството.
- А какво ще кажеш за ей тази снимка, аааа.
- Ми нищо не виждам.
- Защото не си в листата и :D
- А тиии, каква си там? 
- Не е ли по-важно, че я харесват хиляди мъже.
- Мамо! Ще те банна.
Погледна горе ника и се стресна.
Джиджи!
Центъра на вниманието в неговия поток. Красавица на трийсе години. По която всички точеха лиги. И той не оставаше назад.
- Мамо бе. А татко има ли акаунт във Фейсбук?
Не можа да разбере. Появи се шефа и трябваше да поработи. След час Джиджи я нямаше в потока му.

Няма коментари:

Публикуване на коментар