понеделник, 30 септември 2013 г.

Изчезналия мерцедес или Убийството на двеста и четирийсете джуджета

Седя си аз рано, рано и си пуша пура с кафе. В дневната.  Десет на четири метра. С видео стена. На която нещо ми се пенят. Но съм им изключила звука.
Разгледах набързо пресата, фондовата бора и зодиите, които за пореден ми казаха да не купувам акции в бранш с върви и въжета. Очукаха ми кратуната, че някой ще ми мъти водата. И от това ще получа страшно главоболие. И аз си нямам друга работа, цъфнах на стената всички видео камери, които наблюдаваха уж моята сигурност.
Къщата си беше в ред. Всички оригинални персийски килими и котки си бяха на мястото. Картините си висяха оригинално.  Колекцията грънци от китайската династия Кин Ван Мин, си бяха овесени на стените. Обзавеждането тип кралица Елизабета  си беше там. Кристалните, руски чаши, край басейна. И пристъпих към гаражитеее.
Цък първия гараж и празен.Скочих. Без малко да изтръгна микрофона.
- Всички мутри. Оффф.
- Всички бодигардове, готвачи, сервитьори, чистачи, котки, кучета при мен! А а а. И поддръжника на басейна, също. 
Имате ли си най- малка представа какво е изчезнало?
- Белия мерцедес, госпожо.
- Ти да мълчиш, да не дойда до теб. 
Давам ви трийсе минути да откриете крадеца. И само да липсва нещо от колата. Ще фъркат глави, начии.
Тъкмо си довършвам второто кафе с пура и пред мен се изтъпанчва един ром. Другото народ се изпокри. Не знам защо.
- Како мъъ! Не прави на мойта дебела кратуна дупка, колкуту  веикату  завария. Молим тъ! Не съм  взел ни филия от тъз кола за кантаря.    Не съм гъ спробвал да са порбивами, дажи.
Само дету дицата. Нали ходят на даскалуту за тва бее. Детскити.  Та влезнха вътре, да ги звиняваш како. Нищу ни са направили, да знайш. Саму  са чели неква артия и сия налитат на кръв.
- Дей книгата?!



Сядам си и си паля пак пура...
- Госпожо,  а де е Снежанка?
- В нелегалност бе идиот.  Като не виждаш, аааа. Сега  вече може да става филм по книгата. После други джуджета. Аз плащам!


Няма коментари:

Публикуване на коментар