понеделник, 18 ноември 2013 г.

Ехото на тишината

Какво са сенките, без поглед на очи.
Без алените стъпки на вратата.
Без ключ за път и глас да прозвучи.
Потъват с ехото в тишината.

Когато видят първия си лъч.
Ахааа, нагоре да погледнат.
Там, мъката им вдига глъч.
Цветовете, смятат да полегнат.

А вечер щом мъките заспят.
Щом раните зашият, свойте звания.
Сънуват не принцове с коне, да се редят.
Художник своя, с четка  и желания.

Няма коментари:

Публикуване на коментар