Трите имена

Мислех си.
На онзи край ме чака.
Господ
Да ми напише.
Трите имена.
Душата ми заритала
От снощи.
Не знае ден.
Не знае дом.
Не знае и храна.
А той лекичко си ме подмина.
Коя съм аз!
Че, Господ да ми подрани.
Да не е някаква роднина?
Да гледа гадно отстрани.
Не е, и престори приятел.
Случайно да ми сложи крак.
Ни близък с форма на гадател.
За мойте кости, в най задънен трап.
И слънчев лъч прекъсна ореола.
За странен сън.
Ако е имало такъв.
Душата ми лежеше тук.
До мене гола.
С лист и молив начупен.
Натискан и безкрайно тъп.