вторник, 19 ноември 2013 г.

Трите имена

Мислех си.
На онзи край ме чака.
Господ
Да ми напише.
Трите имена.
Душата ми заритала
От снощи.
Не знае ден.
Не знае дом.
Не знае и храна.
А той лекичко си ме подмина.
Коя съм аз!
Че, Господ да ми подрани.
Да не е някаква роднина?
Да гледа гадно отстрани.
Не е, и престори приятел.
Случайно да ми сложи крак.
Ни близък с форма на гадател.
За мойте кости, в най задънен трап.
И слънчев лъч прекъсна ореола.
За странен сън.
Ако е имало такъв.
Душата ми лежеше тук.
До мене гола.
С лист и молив начупен.
Натискан и безкрайно тъп.

Няма коментари:

Публикуване на коментар