събота, 9 ноември 2013 г.

Чаша горещо кафе

Съдбата ясно сече.
Кръвта се напуква от бързане.
Дали, явно съм чула.
Някой е чукал.
Извървях всички гвоздеи и дъски.
Домът плачи на срутено.
Метлата с натрошена тъга.
Кибритът на масата.
Ехидно се хили, напукано.
В дланта ми миг топлина.
Решила да бяга.
Студът е за мъртвите.
Не  тръгвай така.
Чаша горещо кафе.
С любов ще засяда.




Няма коментари:

Публикуване на коментар