петък, 29 ноември 2013 г.

К'во си говорят снежинките

- Къв е тоя тифлек, ма.
Надигна се едната снежинка.
С лопата ша ма плаши. 
Сняг. Рев. Сняг. Крокодили. 
Глей сия всички са изпокрили до печките.  Топлят си големите, задни части и се кюпват на компа. 
Инак снимки на назе. Ма оде бе, идиоти? Джан, джун няма никой тука.
Аз знам, че е през джама. Ма да си река.
- Ти, мани твоя тифлек. Аз, както се бях изкомуздрила на една, хубава, черна кола. Та да блесна от другите. Дойде един заврян в джоба си. Ма с кожени ръкавици. Като ме изпльоска с тя метла. Да речеш, че запали колата. Не!
Простак и малоумник.
Държеше изкуствен сняг да не си намокри ламинатата.
- Една гъска с ролки на кратуната.  Дето цяяяял месец пуска червен сняг във фейсбук. Като ме грабна с тя фаражка. Небето е по ниско.
- Бахси. Гляйте кво стаа отсреща пред мола. Десет еднакви като застъргали той ми площад. Фъркат камъни и дърве. Щото снежинките отдавна са свършили.
- Аз се умъкнах' в една къща.  Да ме питат лудите, кви ги диря там. Станах на водна капка. Толкова красива. За три секунди.
Един дзвяр кат се озъби.
- Кой се е повлякъл с еидн тон сняг в къщиии.
Метна ме с един парцал на вънка. И ей мириша на сода каустик.
- Язе  си мечтаех да ме мачкат шейниии, децааа. То от чакане ми с привиждат дядовци в дървени корита.
- Бягайтеее, снегоринаааа.
- Къв снегорин ти се привижда маа. Ние сме в махалата. Сняг до догодина.
- Ма зависи де ша съ фирлим. 
- Да, бе. Знам. Искам в  хладилниците на парламента ма няма. Не всички сме с привилегии.

Няма коментари:

Публикуване на коментар