сряда, 27 ноември 2013 г.

Милизация

Баба Ниделя, какту си плитеши чорапа и зяпаши щайгата. Изведнъж пудскочи.
- Пенкеее. Дека мий е едната кука, мааа. Я сън се забакнала тукатъйка, по Барекова и я няма никва. Как съм гу прайла тоз чирап с четри куки. Хич биля ни знам.
Ма ми са струши мутиту (пустичку да упустей), на седем. Цяла седмица него зяпам.
Нълга одеве пихме кайве. Мой си са убола. Не, чи нещу така ти правъ. То и чирапа, глеам няма дупки.
Ма ти ни гу ли гледа туй, мунче. Не е на себе си гуркоту. Ша взема да му саъ убадя да му бая против глупости омешани с  лудоста на дяда ти Траян.Той па ша ми язди бял кон на деведисе. И кат помислил патока за таквоз животну. А това с перушината е толкоз лютууу.
Мани, мани. Ни знам тва де ша гу апят и кво ша му бъди.
Ма ченету му кат мойту мандалуу.
Веке втору мути ми са дочупва.
Миналия път, дукат ми дукара сина новууу. Чи кат съ спря на една  голяма ливада.Обачии,
Такваз цименитирана трива, ни съм увидела.  Ма едни картофииии.
Аааа. Е я куката. Да му съ не види. 
Ми сия? Чирапа ми взе да излиза с две пети.
А, няма ми очилата.  Да ги сложа
Ма тва не е щайгата ма. 
Внука тука   с няква машина. Прай Милизация.

пп Румяна леснУ ни мре. АкУ иска ша драска. АкУ жилай ша дрънка.  Ей тЪка. От проклетия :D


Няма коментари:

Публикуване на коментар