Мъничко товар

Всяка вечер щом затворя тук вратата.
Си казвам.
Утре ни дума.
На кой му дреме.
Че зад този блог..
Има още един.
Не прославен идиот.
Защото
Зад всяка драсканица.
Се крие, не човек.
А блогер
Поет
Пиян
Приятна хубавица.
Или пък, лекичко завеян.
Решил да пишеее.
Да си направи  вятър.
На свойте пощръкляли мисли.
И после ги кръщава.
Стих
Разказ
Поема
Или политическа дилема.
Те тва го има в сайтовее.
И в новинитеее.
Блога стана.
Като стара, изпрана черга.
И да пераа. И да не пера.
Не се подрежда.
В него, язе се не виждам.
Преминава ергеле.
И до другото, написано прииждане.
И аз затова, като призрак стар.
Днес пак написах, мъничко товар.