събота, 23 ноември 2013 г.

На парче

Вятърът задухал в мойте устни.
Те стиснати до кокал на отричане
Не съм ли аз в тази дупка!
Без въздуха на малките метличини.
Не съм ли онзи скелет.
Без цветето на днескашно кафе.
Не съм ли капка от мигла на усмивка.
Разпиляна по камъни с нозе.
Вятърът задухал  в мойте устни.
Думите, избити са до крак.
Тук, там се чувства тупкане наръсено.
От някъде шуми и на парче.

Няма коментари:

Публикуване на коментар