неделя, 24 ноември 2013 г.

Винаги различна

Като изляза, не ми се прибира.
Като се прибера, не ми се излиза.
Нещо трудно ми стана  движението.  А, не. На краката нищо им няма. 
Разума нещо се е запънал на едно място. Не знае какво иска.
От проклетия ще е.
Дали човек се променя?
Нещо  го променя.
Или губи желание. 
Може би времето си е извадило пръчката. Пък аз не знам де да се свия.
Или, де е моя дом. 
Вънка е свободата. Но, няма барикада. Няма убежище. Няма топлина.
Вътре има всичко. Но пък няма свобода.
Иначе се улавям да укорявам другите. Но и аз съм същата главна буква. Същата точка за разпиляване. Същия трън. И същата тоалетна хартия. За някои.
Някой усещал ли е да е съвсем сам. 
Но наистина. И ей така да иска да си удари главата в стената, за да му дойде малко разум. Но да усети, че няма стени.
Това не е свобода. Не дупка. 
Някакво нищо. 
Но да излиза. 
Сам със своята сянка. И да започне да я рисува наново. Винаги различна.
Да не го познаят другите

Няма коментари:

Публикуване на коментар