Винаги различна

Като изляза, не ми се прибира.

Като се прибера, не ми се излиза.

Нещо трудно ми стана  движението.  А, не. На краката нищо им няма. 

Разума нещо се е запънал на едно място. Не знае какво иска.

От проклетия ще е.

Дали човек се променя?

Нещо  го променя.

Или губи желание. 

Може би времето си е извадило пръчката. Пък аз не знам де да се свия.

Или, де е моя дом. 

Вънка е свободата. Но, няма барикада. Няма убежище. Няма топлина.

Вътре има всичко. Но пък няма свобода.

Иначе се улавям да укорявам другите. Но и аз съм същата главна буква. Същата точка за разпиляване. Същия трън. И същата тоалетна хартия. За някои.

Някой усещал ли е да е съвсем сам. 

Но наистина. И ей така да иска да си удари главата в стената, за да му дойде малко разум. Но да усети, че няма стени.

Това не е свобода. Не дупка. 

Някакво нищо. 

Но да излиза. 

Сам със своята сянка. И да започне да я рисува наново. Винаги различна.

Да не го познаят другите