Различен цвят

Заграбвам с пълни шепи, миг.
Той отдавна е загубен.
Очите са оцелелите съчми.
Слънцето си грее на събудено.

Мълчанието е само.
Ехото живота ми ме бута.
Преброявам до едно.
Да ровя в себе си се лутам.

Пак започвам семена.
Ако не изгният, да плуват в забрава.
Едничко да си цъфне от зърно.
Брадва  да  не почива в тротоара.

Уханието идва си за миг.
Чудя се, цветът ли е различен.
Дали не са пък паднали съчми.
А капчиците кръв, да са на листче