Писи-миси

Ето, че притъмня и вещицата влезе в стаята с метлите. И да се разясни на клюкарите зад вратата, които винаги я прослушват и я разнасят.

Няма да мете, щото няма боклук. И не използва разните  му там джунджурии като смукачки.

А магии.

А това тук са летящи метли.

- Ясно ли е бе плъхоци. Обърна се тя към вратата.

Започна да ги опипва една, по една. Те на вид си бяха еднакви, но служеха различно.

Тази вечер ще има общо съвещание на вещици, призраци, сомнамбули и караконджули.

Винаги завършваше с яка караница. Рани и сакатлъци. Яката метла беше от значение за моментално излитане от място.

Пак беше закъсняла. Разбра от глъчката. Гарира метлата с голямо затруднение. Щото нямаше места. И остави черната си котка да пази.

На трибуната, като винаги пръв. Караконджула Видомир.

- Колко пъти съм ви казвал, че тия твари хората. Заслужават само да им се трошат костите. Не трябва да остане нито един с изправена глава.  Мчи те само, като си вдигнат очите вършат глупости.

Седнал оня ти ми идиот. Да си вари ракия. На газовия котлон на терасата.

Само, чеее. Докато я кусваааал. Запалил цигара. И бууум.

Не помни нищо така се е натряскал. Караконджул бил. Не той.

- А я тъкмо си се разхождах горе. Обади се  сомнамбула Качико.

Така съм опърлен, че мязам на призрак.

- Мязаш ти, амааа. Ако ти резна кратуната. Тъкмо ще побелеееш.

Видомир тропна.

-А ве! Прихванали сте от хората. Почвате за едно....

Вещицата излезна напред и се обади.

-Ти защо толкова мразиш хората? Да питам!

Направо си излязъл от темата. Заприличал си на върколак. Шото като минах по край вас, на човешко ми замириса. Затова ли ще трошиш кости. Да остане месото.

- Ти Вангело си таен предател. Внимавай! Да не грабна и тебе.

- Първо ще ми хванеш косъма на сянката. И въобще ако се допреш до мен, съм на три хиляди години. 

И накрая мога да те направя на какво си искам.

Може и призрак. Може и сомнамбул. Пък може и на човек.

Само не казвай, че не си се представял за такъв. Да извадя ли картите.

Сомнамбул и призрака рипнаха.

- Извади ги, извади ги.

Видомир и съмишлениците му скочиха. Настръхнаха. Извадиха кой мачате. Кой боздуган. Кой стоманена сопа. И ахаа да скочат.

Призраците направиха купол, който всеки момент щеше да се изтърси  на някъде.

Сомнамбулите затегнаха каишките на краката да мачкат.

А вещиците извадиха само по една пръчка.

- Вангело! Някаква жена ти открадна метлата. Не знам как стана. Уж бях там. Само ми каза писи-миси.

Беше котката на вещицата. Всички скочиха и излязоха навънка